В търсене на по-слаб контрол хедж фондовете се насочиха към Азия

Reuters Заради засилването на регулаторния контрол над хедж фондовете в развитите страни все по-често тези алтернативни инвестиционни инструменти търсят дом в Сингапур и Хонконг. Тенденцията ще ускори притока на таланти и чуждестранни фондове в двата най-големи азиатски финансови центъра в период, когато управителите на активи вече хвърлят око на увеличаващите се богатства и силния ръст на региона. Активите на фондовете в азиатските страни (с изключение на Япония) се очаква да се увеличат със 70% в следващите две години и да изпреварят ръста от 50% на глобалните активи, прогнозират от индустрията. „Азия и най-вече Сингапур определено може да спечелят от глупавата регулаторна ситуация в Европа“, смята Лайнъл Мартинели, директор на френския Изследователски център за риск и управление на активи EDHEC. Контролът над хедж фондовете се засили, след като политиците в Германия и Франция обвиниха индустрията за финансовата криза, макар че крахът бе предизвикан по-скоро от регулираните банки в САЩ, коментира Мартинели. Държавите от Г-20 искат по-голям надзор над хедж фондовете, а Европейският съюз обмисля по-строги правила, които биха могли да затруднят предлагането на фондове извън ЕС на европейските инвеститори. Лондон се противопостави на предложението на Брюксел. По петите на глобалния капитал Тим Рейнсфорд, управляващ директор за Азиатско-Тихоокеанския регион в компанията за управление на хедж фондове Man Investments, под чието управление са $39 млрд. по целия свят, заяви, че растящият фокус върху нововъзникващите пазари играе ключова роля за насърчаването на хедж фондовете за преместване в Азия. „Със сигурност регулацията винаги оказва известно влияние върху решението на хедж фондовете за местоположението им. Аз обаче смятам, че извън регулаторния фон много по-важно е, че хедж фондовете винаги са следвали и ще продължат да следват отблизо потока на глобалния капитал.“ По думите му хедж фондовете търсят излаз в Азия, насърчени от напредъка на Китай като глобален двигател на ръста, както и от увеличаващата се важност на азиатските валути за глобалната търговия. Хедж фондовете с инвестиционно разрешение в Азия (без Япония) са управлявали активи на стойност $105 млрд. в края на 2009 г., или около 7% от глобалните активи на хедж фондовете в размер на близо $1,5 трлн., изчислява консултантската компания Eurekahedge от Сингапур. До края на 2012 г. това количество ще се увеличи до най-малко $182 млрд., а глобалните активи на хедж фондовете ще нараснат до $2,25 трлн. Проучване на Deutsche Bank на хедж фонд индустрията през март показва, че 45% от инвеститорите искат да увеличат отпуснатите суми към Азия (с изключение на Япония) в сравнение с 18% през 2009 г. Критична маса Сингапур, който не избегна глобалния натиск за регулиране на индустрията на дериватите и хедж фондовете, наскоро излезе с предложение за лицензиране на по-големите хедж фондове и за закон, който да задължава по-малките да поддържат минимална капиталова база. Тези предложения целят увеличаване на разходите, особено за основаване, но няма да спрат наплива от нови фондове към Азия. Нюйоркският Fortress Investment планира завръщане в региона от нов офис в Сингапур. Soros Fund Management си е харесал Хонконг за седалище на офиса си за Азия, а лондонският Algebris Investments възнамерява да управлява азиатски офис в Сингапур. Британският хедж фонд Prana Capital също изгражда офис в Сингапур, а основателят му Перъгрън Къст ще се премести в града държава. „Регулаторният арбитраж в Сингапур ще бъде намален до известна степен, когато премине към малко по-строгия лицензионен режим, поясни адвокатът от Allen & Overy Лян Чуан Йео в Сингапур. Но този режим все пак не е чак толкова суров. В общи линии е подобен на очаквания в сегашната обстановка. Ще има някои и други капиталови изисквания, малко повече регулативно съгласие, но не и нещо прекалено тежко.“ Данъчната ставка за най-високите доходи в размер на 17% в Хонконг и 20% в Сингапур е доста по-поносима в сравнение с тази във Великобритания, особено при спорния план за увеличение на данъка за най-високите доходи от 40% на 50%. Разходите за основаване са също по-ниски като цяло в сравнение със скъпия лондонски „Уест енд“, който е европейският център на хедж фондовете, и затова бутиковите фондове могат да тръгнат с по-малки бази активи, отколкото $50-те или $100-те милиона, които мнозина в Обединеното кралство смятат за критична маса. Някои стратегии обаче може да не сработят в Азия, защото финансовите пазари в региона не са толкова дълбоки, колкото тези на запад. Citadel Group например преди повече от година съкрати екипа си от фонда за специални ситуации в Хонконг. Данни от Eurekahedge сочат, че около половината хедж фонд стратегии, прилагани в Хонконг и Сингапур, се фокусират върху откриване както на дълги, така и на къси позиции. „Управителите ще обмислят преместване в Азия, стига да знаят, че основните институционални инвеститори, като пенсионни фондове, фондации, застрахователни компании и благотворителни фондове в региона са там, за да инвестират в алтернативни инвестиционни схеми“, коментира Аурелиано Джентилини от Lipper, филиал на Thomson Reuters. Тази тенденция набира скорост. Government of Singapore Investment увеличава отпуснатите си суми за алтернативни инвестиции, а China Investment миналата година е отпуснал $500 млн. в хедж фонд филиал на Blackstone Group. „От разговорите си с институционални инвеститори от региона мога да кажа, че те не само планират да поддържат отпуснатите суми за хедж фондове, но и смятам, че в много случаи възнамеряват да ги увеличат с времето“, заяви Рейсфорд от Man Investments.