В Япония правят бизнес от боклука
В Токио няма кошчета, хората сами разделят отпадъците, хвърлят се в определен ден
От 52 млн. тона битови отпадъци годишно се произвеждат 7100 гигаватчаса електроенергия
Веселка Маринова,
специално за „Стандарт“ от Токио
Първото впечатление от многомилионно Токио на българските ми приятели, дошли тук, е в нивото на хигиената. Улиците в града, където всекидневно живеят и работят близо 30 милиона души, са безупречно чисти. Стряскат се от липсата на достатъчно кошчета за отпадъци и се примиряват да си носят с часове боклуците в джобовете и чантите, за да ги хвърлят у нас. Обяснявам, че тук не може безразборно да се хвърля в боклука – металната кутийка от кафето, пластмасовата бутилка от кока-кола или картонът от сувенира в плика с кухненските отпадъци. Защото това е Япония, а тук има ред. Даже и за събирането на отпадъците.
Кофи за боклук пред жилищните сгради няма, всеки си ги събира и сортира у дома. В зависимост от района, изхвърля ги в точно определен ден, в 8 часа сутринта. Сряда и събота например са дни за кухненските отпадъци, стари дрехи и домакински съдове, четвъртък е за освобождаване от ненужните пластмаси, кожени изделия и аерозолни опаковки, петък е за стъклото, металните кутийки, изгорелите лампи, сгънатия и завързан картон от кашони, пакетирани списания и рекламни брошури. Прочетените вестници, и те опаковани, веднъж в месеца си ги събира издателят, като дава срещу тях топчета тоалетна хартия. Отпадъците тук се сортират в 11 различни категории. Грижата за боклука не е малка, но усилията си заслужават – заради социалния комфорт. Защото ако не си изряден и ако нещо металическо дрънне в кухненския отпадък, работниците от „Чистота“
–––––––––––––––––––––––––––
ще те санкционират
–––––––––––––––––––––––––––
като не ти вземат боклука, ще ти залепят на пликчето стикер, за да те злепоставят пред комшиите. И ще си го пазиш у дома до следващото събиране. Ако пък не си поставил в кош с капак или под мрежа пластмасовите торбички с боклука, горко ти – многобройните черни врани в Токио набързо ще го претарашат, а за теб ще остане неприятното задължение да изметеш улицата – даже и пред съседите…
Скоро след „обучението“ приятелите ми се научават да си сортират безупречно отпадъците, не можеш да познаеш, че не са японци. Даже възкликват: „Че то не било толкова трудно, защо не можем да го направим и в България?“
Защо наистина, когато в Япония, където живеят 127 милиона души и годишно се изхвърлят близо 52 милиона тона битови отпадъци, системата работи като смазан механизъм – 79% от него се изгаря в 1396 топлоцентрали, а произведената енергия е 7100 гигаватчаса. Страната пък е сред водещите в света в областта на изгарянето на битовите отпадъци.
Проблемът, според японския опит, не е само в дисциплинираността на гражданите, а решението за боклуците се нарича дългосрочна стратегия – на общините и държавата, а не чукане тук и там, когато хранилищата за отпадъци преливат, а градовете замирисват на мръсотия. В Япония проектирането и изграждането на централите за битови отпадъци, които са част от социалната инфраструктура, е задължение на общините. Държавата обаче подпомага финансирането им. Инвестициите за тези топлоцентрали са толкова големи, твърдят тукашни специалисти, че практически са
–––––––––––––––––––––––––––
невъзможни за частния бизнес
–––––––––––––––––––––––––––
По тази причина не може да се разчита и на „приватизирането“ за изгарянето на боклука, абсурдно е да се смята, че увеличаването на такса смет за гражданите ще набави парите за строителството им.
В Япония изграждането на централа за битови отпадъци е скъпо, но стандартите – заради необходимостта от сеизмоустойчивост и предпазване от природни бедствия, са различни от европейските. На Стария континент японските цени – между 200 000 и 600 000 долара за преработваща мощност от 1 тон на ден, спокойно могат да бъдат намалени със значителен процент, казват експерти. Правилото е, че колкото по-голяма е централата, толкова по-евтино е производството за единица електроенергия.
Тукашният опит навежда на мисълта за софийската криза с боклука. Въпросът не е ще се намери ли община, която да кандиса да приюти столичните отпадъци – и да се намери, решението ще е временно. Проблемът е ще се научи ли българинът да събира разделно. А това ще стане, ако и общината, и държавата си знаят задълженията. Примерът е Япония, където събирането и преработването на отпадъците е дългосрочна стратегия. Държавата подпомага с пари изграждането на централите за битовите отпадъци. И градовете им са чисти. Но това е Япония. Тук боклукът е и бизнес, и задължение. На всички.