Габровецът Фликеншийлд
С него ще подпишем 9-ото предпазно споразумение с фонда
Той бе най-твърдият досега „брокер“ на МВФ у нас
Помислете колко странна е за обикновения българин ситуация, в която президентът на страната ни казва, че разбира проблема на стачкуващите учители, правителството дава аванси за компромисно 4-процентно увеличение на заплатите, но излиза един мустакат чужденец и отсича: „О, не, това не може да стане просто така! Ако искате пари за образованието, трябва да има и съкращения.“
Кой командва в тая страна, е резонният въпрос, който си задават обърканите сънародници. Не става ли като в оная поговорка: „Царят дава, пъдарят не дава“? Какви са правомощията на „пъдарите“, що за птици са те и докога ще се разхождат между нас?
Вече предава щафетата и четвъртият от тях – Ханс Фликеншийлд, шефът на мисията на МВФ за България, когото ще запомним като
–––––––––––––––––––––––––––
емисаря от Вашингтон с най-трудното име
–––––––––––––––––––––––––––
с най-дългите мустаци и с най-неотстъпчивия подход. Неговите задължения към нас се изчерпват с подписване на споразумението с коалиционния кабинет през януари. От следващата година мястото му ще заеме американецът Робърт Хагеман, досегашен ръководител на мисията на фонда в Камбоджа.
Защо точно човек с четиригодишен опит от Камбоджа ще идва да стабилизира икономиката ни и дали искат да ни кажат нещо с това финансовите ни кредитори, можем само да гадаем. Логиката на кадровите трансформации в МВФ не е лесна за разчитане. За 15-те години, откакто сме членки на МВФ (от 25 септември 1990 г.), в страната ни се изредиха трима шефове на мисията – Ан Макгърк (най-отстъпчивата от всички), Юха Каконен и Джералд Шиф, и шест представители на фонда в софийския му офис: Емануел Зервудакис, Грегъри Дал, Франек Розвадовски, Питър Стела, Пирита Сорса и Джеймс Роуф.
Ханс Фликеншийлд има 30-годишен опит в областта на международните финансови операции. Доктор е по икономика от Tulane University. Владее немски, френски, испански, португалски и руски. Заради чувството му за хумор и изключителната отвореност към медиите в началото на мисията му и политиците, и журналистите помислиха, че той ще се окаже по-ларж от предходниците си. Но се случи точно обратното – Фликеншийлд се прояви като най-твърдия „брокер“ на МВФ. Вършеше си работата с немска прецизност – даде да се разбере кой държи портфейла на държавата с предупреждения към гласоподавателите да не вярват на розовите предизборни обещания на партиите и предупреди политиците да не правят популистки жестове без знанието на фонда. Посъветва да не се пипа фискалния резерв. Да не харчим бюджетния излишък, за да не прегрее икономиката и да не уплашим инвеститорите. Да се вземат мерки за ограничаване кредитирането от търговските банки.
–––––––––––––––––––––––––––
Да не се покриват безразборно\
–––––––––––––––––––––––––––
щетите от наводненията. Износът да нарасне за сметка на вноса. Периодично изразяваше тревога за външната устойчивост на българската икономика. След показното убийство на Емил Кюлев заяви, че това ще повлияе на чуждестранните инвестиции.
Каза и други неща, които не се харесаха както на политиците, така и на обикновените хора. Като например това, че в български условия единственото, което трябва да се прави за растежа на доходите, е да се намалят правителствените разходи и данъците. Да не се дава 13 заплата на държавните служители. Предложи вместо да увеличаваме минималната и средна заплата, да направим работното време плаващо. Да намалим часовете, когато няма пълна заетост и така за по-малко изстояни часове хората ще вземат същите пари, което според Ханс можело да се приеме за увеличение на заплатите.
На моменти се държеше като мърморко, който сякаш си търси поводи да критикува. Финансовият министър Милен Велчев отчете рекордно висок бюджетен излишък, а Фликеншийлд прецени, че това е резултат на заложените ниски финансови рамки. И в края на миналата година МВФ бе в остър спор с кабинета за минималната заплата, накрая фондът отстъпи и тя бе увеличена с 25 на сто, но пък поиска график за поскъпване на електроенергията.
Досега България е сключила 8 предпазни споразумения с МВФ. При първите три – с правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров и Любен Беров, заради неспазване от наша страна на условията на фонда са прекратени последните траншове от сделката. При Жан Виденов траншовете спират още след първата вноска. Шестото споразумение по време на кабинета на Иван Костов е единственото изпълнено докрай, но то е специално, без условия. Всички останали са stand-by – обвързват получаването на кредита с определени икономически параметри и фиксиран размер на бюджетния дефицит.
Около всички споразумения е оставало усещане за липса на прозрачност в преговорите между правителствата и фонда. Опозицията винаги е извличала дивиденти от критиките на фонда към управляващите. Винаги обвинява властта, че използва Борда за плашило. Но то си е за страх. Представете си, че дължите някому заем и той ви притиска да го върнете. Нямате полза от перчене и своеволни акции. Не може да искаме от държавниците ни, подобно на Перон в Аржентина, да раздадат на масите държавния резерв и всички да танцуваме, докато свършат парите.
Международният валутен фонд има доста противници сред световния финансов елит. Един от тях е бащата на класическия валутен борд Стив Ханке. При класическия борд основното изискване е да спре печатането на нови банкноти без покритие. По времето на президента Петър Стоянов Ханке за определено време се засече у нас с емисарите ма МВФ. И оттогава не спря да повтаря, че: „МВФ е бреме за България и най-доброто решение за страната ни ще е да изплатим задълженията си към фонда и да спрем да приемаме съветите му. За да не ни приравняват с африкански държави.“
През 70-80 те г. на миналия век
–––––––––––––––––––––––––––
МВФ претърпява редица провали
–––––––––––––––––––––––––––
в няколко африкански държави – Етиопия, Кения, Еритрея и в Бразилия. Тогава се появиха куп обвинения към фонда, едно от които бе, че фондът използва бедните страни за препиране на американските излишъци от генетично модифицирани храни. Като следствие от кризата на МВФ през 1984 г. се приема идея за създаване на индекс на икономическа свобода, измервана чрез предприемчивостта на индивидите в една държава и увеличението на инвестициите. Бащата на индекса е нобеловият лауреат Милтън Фридман, който твърди, че има силна зависимост между политическата свобода и икономически свободният пазар. В последния доклад на канадския Фрейзър Институт от 2004 г. за индексите на икономическата свобода, България се нарежда на 78-о място от 123 страни-членки на фонда. Имаме прогрес – през 1995 г. сме били на 103-о място. Въпреки че Ханс Фликеншийлд смята, че имаме един от най-големите дефицити по текущата сметка в Европа.
Ханс вече обмисля кое от новите си предложения за работа да приеме. От това къде ще отиде той, ще преценим дали работата му с нас е била от полза за МВФ. Дали е от полза за нас, ще разберем след години.
Пепа ВИТАНОВА