Газовите мечти на Турция

В момент, когато Европа отново стана заложник в газовия спор между Украйна и Русия, Турция се надява да стане алтернативен маршрут за енергийния внос на континента, но амбициите й се изправят пред практически и политически предизвикателства. Турция прокарва планове за газопровод, който да заобиколи и Русия, и Украйна, за да засили ролята си на енергиен кръстопът между Централна Азия и Близкия изток към Европа. Проектът Набуко за 3300-километров газопровод е подкрепян от Европейския съюз и Съединените щати и ще преминава от Каспийско море през Турция към Австрия. Изграждането му е планирано да започне следващата година и се очаква да завърши през 2013 г. Проектът е пълен с усложнения, но ЕС го вижда като ключов за прекъсването на зависимостта й от руската енергия. Същевременно той потенциално засилва позицията на Турция в преодоляването на упоритата съпротива на ЕС да допусне страната в елитния клуб. „Южният коридор е един от крайъгълните камъни на нашата политика за разнообразяване на енергийните източници“, написа в своя блог наскоро еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс. „Ние всички имаме нужда да отворим истински коридор, който да направи атрактивно за централноазиатските страни доставянето на газ за Запада, за Турция и за Европейския пазар.“ Пиебалгс заяви, че „дори количествата газ, които можем да получим от този регион, да са ограничени, в най-добрия случай не повече от пет процента от потреблението на Европа, проектът има огромно значение, защото ще отвори вратата към един регион – Каспийско море – който има най-големите газови запаси в света.“ Въпреки че Европа най-вероятно ще остане до известна степен зависима от руските доставки, проектът би облекчил проблеми от типа на внезапното спиране на доставките, което се случи този месец. Русия осигурява над една четвърт от газа на Европа и 80 процента от него преминава през украинските газопроводи. „Ако е рекъл Бог, ние няма да позволим нашия народ да студува“, заяви министърът на енергетиката Хилми Гюлер. „По тази причина искаме да започнем Набуко, той може да стане ключова артерия за Европа“. Кристиан Долезал, говорител на проекта Набуко, заяви, че Европа ще има нужда от повече газ през следващите години. „Турция с важната си стратегическа позиция ще се превърне в енергиен възел, ако Набуко бъде осъществен, и това може да бъде печеливша ситуация и за Европа, и за Турция“, каза Долезал. Но проектът все още се сблъсква с трудности. Първо, все още няма ангажимент от страна на големите потенциални доставчици – Азербайджан и Туркменистан – че ще използват газопровода, чийто капацитет е 31 милиарда кубически метра, заяви Ферух Демирмен, независим енергиен експерт от Хюстън. Азербайджан вече изнася газ за Гърция през Турция и се очаква да се присъедини към проекта Набуко, а Туркменистан също изрази силен интерес, но споразумение все още не е подписано. Второ, световната финансова криза нанесе удар на проекта, чиято цена се изчислява на 8 милиарда евро. Финансиране от публичния сектор може да промени положението, особено ако ЕС подкрепи своя ангажимент с допълнителни средства, каза Демирмен. И накрая, съществуват опасения, че Русия и Китай вече държат повечето от доставките на газ от Централна Азия, което значи, че Набуко трябва да премине през Иран, който е в конфликт със Запада заради ядрената му програма. „Турция и европейските страни са закъснели за тази работа“, казва Таджъдар Шейхан, член на комисията по енергетика в парламента. Осигуряването на маршрута през Иран ще изисква важен политически диалог и облекчаване на санкциите на САЩ срещу Иран. Много хора се питат дали иранското твърдолинейно ислямистко управление би било по-надежден енергиен партньор отколкото Москва. Москва от своя страна също настоява за алтернативни газопроводи към Европа за своя газ – така нареченият „Северен поток“ през Балтийско море към Германия и „Южен поток“ през България. „Ако и Северен и Южен поток бъдат построени, Набуко вероятно няма да бъде. Руската доминантна позиция на пазара ще бъде запазена и засилена“, казва Зейно Баран, директор на Центъра за Евроазиатска политика в Института Хъдсън. Други смятат, че решението на енергийните проблеми на Европа стои отвъд осигуряването на газопроводни маршрути. „Време е да спрем да мислим за енергията в тези геополитически рамки. Европа може да получи много повече енергия, като я пести, като консумира много по-малко и като възприеме устойчиви енергийни системи, които не изгарят въглеводородни горива“, твърди Джеймс Пол, изпълнителен директор на Глобал полиси форум – неправителствена организация в Ню Йорк. „Днешният сигурен коридор може да бъде несигурен утре“, казва той.

БТА