„Газпром“ губи монопола си в Централна Азия
В края на миналата седмица централноазиатските държави Казахстан, Туркменистан и Азербайджан подписаха редица споразумения със САЩ и Китай, които могат да поставят под въпрос монопола на руския енергиен гигант „Газпром“ върху обширните петролни и газови запаси на региона, пише в. „Комерсант“.
Миналия четвъртък Държавната агенция за търговия и развитие на САЩ (USTDA) и Азербайджанската държавна нефтена компания подписаха в Баку грантово споразумение за 1.7 млн. долара, пише в. „Дневник“.
По думите на Дениъл Съливан, зам. държавен секретар на САЩ, парите се предоставят за разработването на обща концепция за два ключови проекта – Транскаспийския газопровод, по който да потече централноазиатски газ за Европа, и петролопровод по дъното на Каспийско море, който да се свърже с тръбата Баку – Тбилиси – Джейхан.
Проектите бяха подкрепени и от Казахстан и Туркменистан, които ще захранват тръбите.
Двата тръбопровода се смятат за изключително важни в битката между Русия и Запада за енергийните богатства на Централна Азия.
До момента обаче усилията на САЩ и ЕС да привлекат на своя страна държавите от региона изглеждаха обречени на неуспех.
Традиционно силното влияние на Кремъл пък беше затвърдено от подписаното преди няколко месеца споразумение с Туркменистан и Казахстан за строителството на Прикаспийски тръбопровод, което да обезсмисли изграждането на алтернативни тръби.
Днес обаче Централна Азия изглежда много по-заинтересувана да излезе на световния енергиен пазар не само чрез Русия, коментират редица анализатори.
За това свидетелства и подписаният миналата събота договор между президента на Китай Ху Цзинтао и колегата му от Казахстан Нурсултан Назърбаев за изграждането на тръбопровод между двете страни.
Предвижда се новата тръба да продължи завършения преди две години нефтопровод Атасу – Алашанкоу, като свърже Китай с каспийското крайбрежие.
Новите тръбопроводи могат да създадат сериозни проблеми за „Газпром“, който в много скоро бъдеще може да изпита недостиг на синьо гориво за доставките си за Европа, отбелязва „Комерсант“.
Това се обуславя и от факта, че след четири години ще изтече договорът между концерна и бившите съветски републики, осигуряващ му почти пълен монопол върху добивания газ.