Германия се разделя с ролята си на евроинтегратор

Стивън Касъл Матю Салтмарш Германският канцлер Ангела Меркел пристига днес на срещата на ЕС, готова за несвойствената роля на опозиционер. Берлин е против спасяването на Гърция, с твърди позиции по икономическата си политика и срещу елементи от стратегията за растеж на Европа. Доскоро германската политика бе невидимата сплав, която обединяваше съюза, но днес се ръководи от не толкова идеалистични приоритети, продиктувани от националните интереси. Двудневната среща в Брюксел ще мине под сянката на кризата с гръцкия дълг, а очакванията са Берлин да се съгласи с усилията за подпомагане на Атина само ако преди това наложи строги условия. Германия може да попадне под натиск заради отказа си да помогне на съседните държави, като насърчи вътрешното икономическо търсене, както и заради възраженията й срещу части от новата стратегия на ЕС за повишаване на растежа през следващото десетилетие. Дебатът трови атмосферата Съюзниците на Берлин бяха шокирани от твърдата му позиция по темата Гърция и предложението на Меркел за механизъм, чрез който от еврозоната да се изключват членките, нарушили правилата. „В Германия дебатът за Гърция трови атмосферата и създава антиевропейски настроения“, казва Ги Верхофстат, бивш министър-председател на Белгия и настоящ лидер на Алианса на либералите и демократите за Европа, центристка формация в Европейския парламент. „През последните седмици системно заличаваме всичките си усилия за обединяване на Европа“, заяви в сряда Верхофстат и допълни, че след обединението си „Германия е различна държава“. Местните анализатори също забелязват промяната. „Меркел е в опозиция на почти целия ЕС“, отбелязва Йоахим Фриц-Ванаме, директор за Европа на германската фондация „Бертелсман“, която се занимава основно с изследвания на демократичните реформи. „Германското правителство заявява по много директен начин: „Националният ни интерес е на първо място. Държим се като всички останали“, коментира той. Досега Германия бе сред основните движещи сили на европейската интеграция – проект, замислен първоначално като помирение между Франция и Германия в условията след Втората световна война. Лидерите на най-голямата икономика в Европа, съответно и на най-големия спонсор на ЕС, започнаха да отстояват по-твърдо интересите си преди повече от десетилетие, когато канцлерът Хелмут Кол бе заменен от Герхард Шрьодер, политик от по-младото поколение. Скъсване с ерата на Кол В определени моменти от управлението си Меркел настояваше за единна европейска позиция (по климатичните промени например), но днешните проблеми предизвикват друга реакция. „Това определено е окончателно скъсване с Германия на Кол, който в крайна сметка бе готов буквално да плати за стабилността на ЕС“, казва Фриц-Ванаме. В действие са няколко фактора. Несъгласието на Меркел с част от предложените цели за икономическата стратегия на съюза до 2020 г. произтича от особеностите на националната конституция. Образованието, една от проблемните сфери, е в компетенциите на влиятелни регионални ръководители, с които Меркел иска да се консултира, преди да сключи споразумение. В новото коалиционно правителство има търкания, вследствие на които сключени от финансовия министър Волфганг Шойбле сделки впоследствие биваха отменени в Берлин. По-сериозните въпроси обаче са свързани с германската икономическа политика. Берлин се опасява, че евентуална помощ за Гърция може да наруши германското конституционно или вътрешно законодателство (а и да му струва милиарди долари), така че кабинетът обвързва одобрението си за какъвто и да било кризисен механизъм с изпълнението на тежките германски условия. Те включват официално изявление, че до намеса ще се стигне само в краен случай, Международният валутен фонд ще участва в процеса и ще се изготвят правила за избягване на подобни кризи в бъдеще. „Германците казват: еврозоната бе създадена преди десет години. Случилото се е доказателство, че принципът не работи“, казва европейски дипломат, който не бе упълномощен да говори открито. Никола Ябко, директор изследвания в Центъра за международни изследвания в Париж, коментира, че различният подход на Франция и Германия към гръцкия въпрос подчертават все по-разминаващите се икономически модели на двете страни. Германия следва строга фискална дисциплина, умерено равнище на заплащането и експортно ориентиран растеж, докато Франция използва повече потребителското търсене и държавните инвестиции за умерения си растеж през последните години. Ябко твърди, че коментарите на френския финансов министър Кристин Лагард миналата седмица (в интервю за „Файненшъл таймс“ тя разкритикува германския икономически модел) са били необичайно директни и вероятно безплодни. Забележките й обаче вбесиха германските представители и събудиха спомените за стария спор – коя парадигма трябва да следва Европа. Лидерите на ЕС обсъдиха на работна вечеря вчера как да процедират спрямо страни с „трайно висок дефицит по текущата сметка“, казва Ябко. „На карта е заложено бъдещето на европейското икономическо и парично обединение и е безсмислено да се възмущаваме от германската егоцентричност или гръцкия мързел“, продължава той. Дневният ред на вътрешната политика Искането на Меркел за правото да се изключват страни като Гърция изглежда продиктувано от дневния ред на вътрешната политика и предстоящите през май избори в Северен Рейн-Вестфалия. Проучванията показват, че управляващата коалиция може да загуби от обединението на социалдемократи, Зелени и леви. „Много германски избиратели, които често чуват призива за поддържане на умерено заплащане в страната, не виждат защо Германия трябва да помага на държава, която никога не е спазвала фискална дисциплина“, казва Ябко. Това доминиращо настроение означава, че дори Меркел да подпише някакви споразумения в Брюксел тази седмица, това ще стане, без да прави компромиси. „Позицията й несъмнено може да бъде определена като защита на националните интереси, а те вече не съвпадат с европейските“, пояснява Фриц-Ванаме.