Германия – страната на емигрантите

Твоят Христос е евреин, колата ти е японска, пицата ти – италианска, демокрацията е гръцка, кафето ти е бразилско, ваканцията е турска, цифрите са арабски, буквите – латински, а съседът ти е само чужденец? Авторът на тази „рентгенова” снимка на действителността е останал анонимен, знае се само, че е свързана с кампания, преминала през 1993 г. в Германия.

Оттогава насам тя не само не е загубила актуалността си, а придобива все по-голяма – в съответствие с увеличаването на броя на чужденците, които ежегодно прииждат към Федералната република.

„Твоят Христос е евреин…” виси от години на вниманието на посетителите в бонския Музей на историята, който от няколко дни насам привежда още и още доказателства за това, че Германия става все по-пъстра. Именно под това заглавие – „Все по-пъстра” – е открита изложбата, посветена на милионите чужденци, дошли през годините в Германия да търсят убежище, работа или по-добър живот. И превърнали се междувременно в неотменна част от държавата, внасяйки в нея съответните промени в икономически, политически и културен план.

Официалното начало е сложено през 1955 г., когато започват да се подписват споразуменията с държавите, от които Федералната република разчита да внесе гастарбайтери: Италия, Испания, Гърция, Турция, Мароко, Португалия, Тунис, че дори и Южна Корея. Изживяващата икономическо чудо Западна Германия има нужда от работна ръка – от хора, които да дойдат, да поработят и да си заминат, каквито са първоначалните намерения. Само че съвсем не всички си заминават – мнозина предпочитат да останат, довеждат и семействата си.

Едномилионният гастарбайтер – Армандо Родригес от Португалия, получава мотопед за награда.

Най-напред ги посрещат с радост – през 1964 г. едномилионният гастарбайтер Армандо Родригес от Португалия е останал благодарение на това обстоятелство в историята, а е получил и тържествен подарък – мотопед. Постепенно обаче германците се изпълват с опасения дали са им нужни толкова много чужденци, започват да ги възприемат като проблем, появява се неприязън, която се усеща и от политиците, ударили през 1973 г. (по време на петролната криза) спирачки на акцията за привличане на чужденци за работа.

Наетите към момента били 2,6 милиона, съставлявали 12 процента от населението. Постепенно се научавали как да се съобразяват с порядките в новата си родина, а донесли със себе си своите вярвания, традиции и обичаи. Процесът бил всичко друго, освен лесен – германците трябвало „само” да научат екзотичните имена на италианските ястия или турските специалитети, а новопристигналите имали да усвояват умения като паркирането по определен ред или изхвърлянето на боклука само на предназначените за това места.

И в ГДР наемат чужденци на работа – от братските държави Виетнам, Мозамбик, Куба и Ангола.

Какво не трябва да включвате в менюто, ако сте поканили на гости мюсюлмани? Тестът не е от онова време – от съвсем актуалната изложба е, а уместността му се доказва от статистиката за резултатите: точно половината от анкетираните не са уцелили верния отговор „свински джолан”.

Или – откъде-накъде младата полякиня Беата ще очаква от поканилия я на кафе Ханс да плати сметката? Материалът за изучаване ни най-малко не се е свършил, а постоянно се трупа нов – с новата вълна пришълци, които тръгват към Германия след политическите промени в Източна Европа.

След две десетилетия на не най-дружелюбно отношение към пришълците, съпроводено с повтаряното като мантра по време на управлението на Хелмут Кол „Германия не е страна на имигрантите”, политиците „правят завой” – Федералната република започва да се възприема именно като страна на имигрантите и започва целенасочено да полага усилия за тяхната интеграция, както повелява законодателството от 2005 г. насам.От пришълците пък вече се иска не само да поназнайват немски, но и да демонстрират познания по германската история, култура и държавна уредба.

А има ли нужда от още чужденци? Както сочат проучванията – германците казват по-скоро „да”, гледайки на потенциалните пришълци от Турция или съседна Полша като на възможност за справяне с демографската криза и запълване на работните места без най-голям престиж. В едно от последните допитвания привържениците на още миграция са 58 %, противниците – 37 на сто. А що се отнася до обратната страна на нещата, за опасения от липса на интерес няма никакво основание – Германия е на второ място след САЩ по предпочитания за емигриране в нея.

С този „Форд Транзит“ турчинът Сабри Гюлер ежегодно е изминавал шестте хиляди километра до родината и обратно. Моделът бил наричан „турското возил