Гладът настъпва, цените на храните растат непрекъснато

Причините са различни – от засушаването и провалената реколта на много плодове и зеленчуци, до по-високите цени на стоките, които се търгуват на международните пазари. Към това се прибавят и последиците от световната финансова и икономическа криза. Ако излязат верни прогнозите на френския президент Франсоа Оланд, че Европа започва да излиза от кризата, българинът и този път ще се опита да оцелее и да преглътне по-високата цена на издръжката на живота с надежда, че ще се върнат по-добрите времена отпреди финансово-икономическите турбуленции.
Данните на статистиката показват повишение на цените на редица стоки и услуги, като те продължават бавно пътя си нагоре. За година (от септември 2011 г. до септември 2012-а) инфлацията е почти 5 процента. През септември спрямо август тази година цените на храните са скочили с почти 3 процента, транспортът – с 1,6 на сто. Сред храните месото бележи трайна тенденция на сериозно повишение. За хората с по-малки финансови възможности то може да стане стока лукс. Само за месец свинското месо е скочило с почти 9 процента, каймата – с малко над 5 процента, вървят нагоре и цените на колбасите. Като се има предвид, че от началото на август цените на свинското месо скочиха с 30 процента, последното по-малко повишение вече не прави впечатление.
От Асоциацията на месопреработвателите обясняват по-високите цени с поскъпването на фуражите в световен мащаб. А България внася две трети от нужното за потреблението месо. Основен фактор за високите цени е и покачването на енергийните ресурси. Като се имат предвид свитите потребителски възможности на хората вследствие на кризата и замразените вече три години доходи, купувачите пред щандовете за месо в магазините вече се броят на пръсти. Явно вегетарианството идва на дневен ред сред българите. Възможно е да има фалити и сред преработвателните фирми, твърдят от Асоциацията на месопреработвателите. С цел подпомагане на родните фермери-животновъди и зеленчукопроизводители земеделското министерство отпусна допълнително 140 млн. лв. за национални доплащания. Така животновъдите ще са малко по-спокойни за изхранването на животните с фураж.
Цената на хляба според хлебопроизводителите расте поради високата надценка – в рамките на около 50 процента, която начисляват търговците. „Хлябът трябва да бъде гарантиран за всяка българска трапеза”, казват производителите и настояват за по-ниска ставка на ДДС, както е в други европейски държави. Впрочем зърнопроизводителите вещаят още по-високи цени на хляба през следващата година. Като основен фактор за очакваните малки добиви сочат засушаването.
Зависимостта от внос обяснява скока на цените през септември и на традиционен продукт като картофите. Само за месец те са се повишили с почти 30 процента. С около 20 процента по-скъпи са и доматите, зелето. Поскъпнали са и яйцата. Сред нехранителните стоки върху джоба на българина натежава цената на природния газ, която е поскъпнала с 4,5 процента и като енергиен ресурс се отразява в цената на всички стоки.
Поскъпването при бензините и пропан бутана, както и по-високата с 13 процента цена на електроенергията от 1 юли, ще направят есента и зимата сериозно изпитание с още по-големи ограничения за домакинствата. Според статистиката, общите потребителски разходи на българите за храна, дрехи, жилище, транспорт, здравеопазване, образование са около 85 процента от доходите им. При замръзналите вече три години доходи и по-високите цени на стоки и услуги, разходите за нормално съществуване ще се увеличат и почти ще покрият доходите им. Увеличените цени ще поставят пред изпитание бита на масовия българин, а не единствено на социалнослабите слоеве и групи. Само за година броят на бедните у нас е нараснал с почти 2 процента и те са малко над 22 процента.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *