ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА И БЪЛГАРСКИЯТ КАПИТАЛОВ ПАЗАР

Кризата, започнала от пазара на американските ипотечни облигации постепенно придоби глобални очертания. Ако в средата на 2007-ма година повечето анализи бяха насочени към успокояване на общественото мнение и обосноваване на тезата, че Европа и Азия няма да бъдат засегнати съществено от очертаващата се рецесия в САЩ, то сега мнението на почти всички експерти еволюира в посока към значително по-песимистични оценки.

Очевидно е, че една рецесия в САЩ няма как да не се отрази върху Китай и Япония, тъй като растежът в тези страни зависи силно от американския внос и способността на САЩ да финансират дефицита по текущата си сметка. Влошаването на икономическите показатели на САЩ и водещите азиатски икономики, от своя страна, не може да не окаже влияние върху икономическия климат на европейския континент.

Трябва да се отчете също, че водещите играчи на американския, азиатския и европейския финансов пазар са едни и същи- транснационалните банки, хеджфондовете и пенсионните фондове. Реакцията на глобалните играчи по необходимост е глобална.

Както се вижда от Графика №1, след финансовия бум, свързан с „новата икономика”, завършил в началото на третото хилядолетие, американският финансов пазар навлиза в период на нестабилност, наподобяващ годините след „великата депресия”.

Разликата, в сравнение с 30-те години на миналия век, е в това, че Федералната резервна система и правителството на САЩ са много по-склонни да провеждат активна антициклична политика, отколкото преди около 80 години.

Въпреки че някои икономисти се опитват да обясняват сегашния спад именно с енергичната антикризисна политика на тогавашния шеф на ФРС Алън Грийнспан в периода след 2001 година, няма съмнение, че без тези мерки американската икономика щеше да премине през още по-големи трудности.

Икономиките на страните от ЕС, макар и не толкова зависими от САЩ по линията на износа, се оказаха въвлечени в кризата по линията на взаимодействието на капиталовите пазари и големите загуби, понесени от европейските транснационални банки. Ще споменем само френската Сосиете Женерал и фактическия фалит на британската Нотерн Рок. Независимо от огромното рефинансиране, предоставено от Европейската централна банка, европейските финансови пазари не избягнаха сътресенията.

Българският капиталов пазар също се оказа в принципно нова ситуация.

Както се вижда от Графика №2, до края на 2007 г. българският капиталов пазар, доколкото за неговото развитие може да се съди по индекса Софикс, се характеризира с нарастващ тренд. Спадът в началото на 2008 г. обаче е значителен и връща нещата към началото на 2007 г.

Независимо от това че по-широкият индекс БГ 40 отбелязва като цяло по-малки колебания, все пак спадът на борсовите котировки у нас е по-значителен, в сравнение не само със западноевропейските страни, но и със САЩ и азиатските капиталови пазари.

За да разберем по-добре какво се случва у нас, можем да разграничим трендовете на българския фондов пазар през 2006, 2007 и 2008 г. Това е направено на Графика №3.

Както се вижда, влизането на България в ЕС променя тренда на капиталовия пазар. Като цяло, борсовите котировки започват да растат по-бързо. Нарастват съществено обаче и колебанията над и под тренда. Следователно, българският финансов пазар става по-печеливш, но и по-рисков. В частност, през 2007-ма година, и очаквана доходност и рискът, измерен чрез стандартното отклонение, се увеличават повече от два пъти, в сравнение с 2006-та.

Тъй като 2007-ма година е и година на рекорден дефицит по текущата сметка (21% от БВП, при около 15% през 2006-та), което означава също така, че има рекорден приток на чуждестранен капитал, става очевидно, че българският фондов пазар се е превърнал, за извънредно кратък срок, в силно рисков компонент на глобалните финансови пазари.

Можем да очакваме, следователно, всеки глобален финансов балон да се надува и спуква у нас с мултиплицирани амплитуди. Това определено не беше така преди 2-3 години.

Както отбелязахме, правителствата и централните банки на развитите страни вземат антикризисни мерки или поне се опитват да анализират причините и последиците от финансовата криза.

България също би следвало да анализира последиците за българската икономика.

За сега са ясни две неща.

Първо, притокът на външни капитали като начин за финансиране на инвестициите в частния сектор и компенсиране на дефицита по текущата сметка, става все по-проблематичен и рисков. България трябва да се замисли върху стимулиране на вътрешните спестявания.

Второ, рестриктивната парично-кредитна политика, провеждана чрез поддържането от страна на БНБ на изключителни високи минимални задължителни резерви на търговските банки, както и политиката на фискални излишъци (фискалните излишъци са вътрешни спестявания, инвестирани извън страната като валутни резерви) на правителството, създават условия за нарастваща зависимост на инвестиционния процес от притока на чуждестранен капитал.

Тази политика на държавата е в основата на свръхвисоката чувствителност на българските борсови котировки към глобалните финансови шокове. С други думи, ако политиката на ФРС и другите водещи централни банки е насочена към смекчаване на пазарните колебания, то тази на българското правителство и БНБ на практика мултиплицира всеки външен шок.

Ето защо, прословутата макроикономическа стабилност, изразяваща се в ненормални за една бедна страна фискални излишъци, се оказва на практика ахилесовата пета на българската икономика.

Без корекция на фискалната и монетарната политики, България е заплашена от хронична финансова нестабилност.