Говорителят на Йотингер: Комисията е обезпокоена от промяната на закони в България в полза на „Южен поток“

Кореспондентът на БНР в Брюксел разговаря със Сабине Бергер, говорител на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер след срещата на българския министър Драгомир Стойнев и Йотингер.Стойнев обяви, че България се движи в правилна посока с изпълнението на европейското законодателство и че проектът няма да спира, няма причини строителството на газопровода да не започне по план през май или юни.Гюнтер Йотингер не даде изявление след срещата си, а Бергер пред БНР обясни как се възприемат в Брюксел промените в енергийния закон, които с нови понятия, като морски газопровод, търсят заобикаляне на европейските норми.

Водят ли се изобщо някакви разговори между еврокомисията и властите в Москва за цялостно решаване на проблема с предоговаряне на междуправителствените споразумения между Русия и страните, участнички в „Южен поток“. Знаете, Брюксел вече ги обяви за противоречащи на европейското законодателство и от тогава проблемът с газопровода стана наистина сериозен.

– В началото на годината Европейският съюз и Русия се договориха да сформират работна група за „Южен поток“, като целта ни беше да се създадат законови условия за функционирането на газопровода, които да отговарят на европейските изисквания. Проведени бяха две срещи на тази работна група, така че има обмяна на гледни точки. В момента обаче не се водят преговори, защото ние трябва да отчетем какви са като цяло двустранните отношения между Евросъюза и Русия.

Европейската комисия смята ли „Южен поток“ за важен проект, както комисар Гюнтер Йотингер е заявил пред българския енергиен министър?

Разбира се, комисията приветства всеки нов газопровод, ако той е в пълно съответствие с европейското законодателство. Въпреки това „Южен поток“ не е и никога не е бил приоритетен проект за нас. Нашият приоритет е да стигнем до нови страни, доставчици на газ, и да имаме по-голяма диверсификация, например като развием Южния газов коридор, който дава връзка към Каспийския регион.

По време на вчерашната среща министър Драгомир Стойнев успя ли да успокои тревогите на комисията във връзка с промените в българския Закон за енергетиката, или остават някакви притеснения? Ако да, какви са те?

– Да, комисията е обезпокоена, че предложените промени не съответстват на правилата на европейския вътрешен енергиен пазар, най-вече заради изключването на т.нар. морски газопроводи от ключови европейски разпоредби. Този въпрос сега ще се обсъжда на техническо ниво между експерти на комисията и български представители. Вчера вече се проведе една среща по темата, ще последват и други. А комисар Йотингер и министър Стойнев се разбраха да се срещнат отново след няколко седмици, при всички случаи преди второто четене на промените в Закона за енергетиката.

Третият енергиен пакет отнася ли се наистина до морската част на газопроводите и има ли значение дали приемният терминал е на 2 или на 20 километра от морето?

– Европейското законодателство се прилага към инфраструктура, която е на територията на Европейския съюз. И това включва и българските териториални води, и специалните икономически зони. Дължината на наземната секция на така наречения морски газопровод няма връзка с оценката на комисията за предложените промени в Закона за енергетиката и с това дали те са съвместими с газовата директива.

България, както и другите страни, участнички в проекта, даде мандат на комисия да предоговори с Русия междуправителственото й споразумение. В същото време обаче вече обяви, че ще пристъпи към изграждането на газопровода през май или юни. Това отговаря ли на изискванията и очакванията на комисията?

– Ние очакваме България да обезпечи развитието и функционирането на „Южен поток“ в съответствие с европейското законодателство. Преди да започне строителството трябва да се спазят правила, свързани с обществените поръчки и екологичните изисквания. А преди газопроводът да заработи, трябва да се спазят нормите, свързани с вътрешния енергиен пазар.

Газовата директива не се ли отнася само до функционирането, не до изграждането на газопроводи? Може би тук е мястото да обясните и какво трябва да очакваме, ако България се окаже с един вече изграден газопровод на своя територия, който според Еврокомисията е в противоречие с европейското законодателство.

– Да, вярно е, че газовата директива засяга функционирането и собствеността на газопроводите. Освен нея обаче има европейски норми, свързани с фазата на изграждане. Вече споменах обществените поръчки. Ако „Южен поток“ бъде изграден или започне да работи в нарушение на европейското законодателство, то ние ще предприемем необходимите стъпки, за да гарантираме спазването му.

Г-жо Бергер, един от въпросите, които все по-често поставят защитниците на „Южен поток“, е защо за него не е възможно това, което беше възможно за „Северен поток“? Те наричат това двоен стандарт. Как бихте отговорили?

– Първото и най-важното тук е, че германското законодателство, привеждащо в действие Третия енергиен пакет, не въвежда понятие като морски газопровод и не търси автоматично изключване на такива морски газопроводи от обхвата на европейското енергийно законодателство, какъвто е случаят с промените в българския Закон за енергетиката. Затова и намерението на комисията е да гарантира, че няма да се предприемат никакви стъпки на национално ниво, които предопределят как ще се прилагат европейските закони. Комисията винаги се е опитвала да намери в диалог с Русия цялостно решение за функционирането на „Южен поток“ по цялата му дължина. Затова няма никакви основания да приемаме нарушения на европейското законодателство, които биха отслабили позицията на Европейския съюз в този диалог. България, както и другите засегнати страни, се съгласи комисията да обсъжда с Русия техническите и правни въпроси около „Южен поток“. Това означава и да се въздържа от приемането на законодателство, което не съответства на европейските норми.