Годината за българската икономика – факти и цифри

Предлагаме Ви поглед върху най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот на България и света.

Слаб икономически растеж и нисък инвеститорски интерес, дефлация и висока безработица, отрицателно търговско салдо, несигурна икономическа среда, както за бизнеса, така и за домакинствата, в комбинация с рекордна сума на спестяванията и свита кредитна активност.

Така накратко можем да опишем икономиката на България за отминаващата 2013 г. Съдейки по водещите макроикономически индикатори към края на годината, не можем категорично да твърдим, че страната ни се е възстановила устойчиво от тежките удари на икономическата и финансова криза.

В Бюджет 2014 правителството заложи икономически растеж от 1,8%. Бихме ли могли обаче да го постигнем на фона на колебливото движение на икономиката на Европейския съюз? Износът ли ще ни отдведе до поставената цел? Или пък домакинствата и фирмите ще използват спестяванията в банките, за да подбутнат вътрешното потребление, което да издърпа икономиката ни през следващата година?

Една комбинация със 100% усвояване на европейските фондове и сериозен приток на чужди инвестиции също би уцелила в десетката.

В навечерието на новата година можем да си пожелаем най-доброто за родната икономика. А докато чакаме то да дойде, нека да опитаме да разберем как се движеше тя и кое дърпаше икономиката към положението, в което се намира в момента.

Брутен вътрешен продукт

Несъмнено, първо трябва да разгледаме прираста на брутния вътрешен продукт (БВП) – считан за най-прецизен индикатор за напредъка на една икономика.

През третото тримесечие на 2013 г.БВП нарасна с 0,5% спрямо второто и с 0,7% на годишна база. В периода юли-септември икономиката на Европа се сви с по-малко от очакваното, но родната се движи успоредно с тази на Стария континент.

През второто тримесечие нашият БВП се разшири с 0,2% на годишна база, но се огъна с 0,1% на тримесечна. За същия период еврозоната и страните членки на Европейския съюз отбелязаха ръст от по 0,3 на сто. По този начин 17-членния евро блок излезе от най-дългата рецесия, в която изпадна заради дълговата криза.

Инфлация-дефлация

През ноември цените на потребителските стоки се понижиха с още 0,2% спрямо октомври.В сравнение с предпоследния месец на 2012 г. дефлацията е 1,5%. По тревожен е като че ли фактът, че oт началото на годината дефлацията е 1,9%.

От графиката ясно личи тенденцията за намаление на цените на потребителските стоки. Това е обезпокоително, защото понижените цени свидетелстват за свито потребление. Походът на дефлацията започна през юли, когато правителството на Пламен Орешарски намали цената на електроенергията с 5%.

Ако вярваме на обещанието, че на 1 януари цената може да падне още (поне на думи, но не и на фактури), то сигурно ли е, че ще посрещнем дефлацията и през 2014?

Търговско салдо – внос и износ

През периода януари-септември 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 32,5 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7,8%.

Изменение на износа на годишна база:

Графика: НСИ

За деветмесечието в страната са внесени стоки на общо стойност от 37,5 млрд. лв., или с 1,1% повече спрямо същия период на предходната година.

За разгледания период общото външнотърговско салдо (разликата между износ и внос) е отрицателно и възлиза на 5,004 млрд. лв. спрямо 6,926 млрд. лв. за първите девет месеца на 2012 г.

Изменение на вноса на годишна база:

Графика: НСИ

От графиките ясно се вижда, че през септември 2013 г. вносът за пръв път изпреварва износа. Последно това се е случило през октомври 2012 г. Предстои да разберем дали това ще е еднократен случай. Това може да се приеме като положителен знак, защото за пръв път от година насам фирмите са се престрашили да закупят повече стоки от чужбина.

При устойчив ръст на износа, издърпал икономиката ни от рецесията, едно увеличение на вноса, би се отразило добре на икономическата активност в страната.

Бизнес климат

Графика: Investor.bg

Настроенията в бизнеса през изминалата година буквално бяха разнопосочни. Не и без влиянието на политическата обстановка – оставка на правителството на ГЕРБ, служебен кабинет, предсрочни избори и шест месеца управление на кабинета на Пламен Орешарски, което изрази готовност да върне цялото ДДС на предприятията и да ги облекчи чрез +100 мерки.

Една такава честа смяна не само на управленското тяло на държавата за толкова кратки срокове, но и политическите назначения, които променят правилата, могат да удължат и затруднят допълнително административното обслужване на бизнеса. Примерите са много – удължаване на сроковете за издаване на документи, понякога и нови, и нови изисквания за документацията, както и увеличаване на натиска върху предприятията.

Въпреки това НСИ измерва главно нагласите на мениджърите за пазара, конкуренцията между фирмите, назначаването и освобождаването на персонал. Последните данни показаха, чепрез ноември бизнес активността се покачва в сравнение с общите нагласи през октомври.

Макар и последните данни да са малко по-оптимистични от изнесените в началото и края на годината, от графиката се вижда, че бизнес доверието далеч не е достигнало предкризисните си стойности. А това вече направиха редица страни в ЕС и по света като цяло…

Безработица

След като данните на Националния статистически институт показаха, че безработицата се е увеличила до 12,9% през второто тримесечие, то за третото тя се е понижила – 12%. Данните на Евростат от края на ноември пък показаха, че през октомври безработицата в страната е 13,2%.

По-полезният измерител за състоянието на пазара на труда и по-предпочитан за сравнение е коефициентът на заетост. През третото тримесечие неговата стойност вече е 61,1%, докато в периода април-юни той бе 59,5%.

Същевременно правителството прие Националния план за действие по заетостта за 2014 г. Той ще бъде финансиран от държавния бюджет с 73 млн. лв. за активна политика на пазара на труда, както и със средства от структурните фондове на ЕС.

Като резултат се очаква коефициентът на безработица да не надвиши 13%. Планирано е със средства от държавния бюджет да бъде осигурена заетост на почти 22 хил. и обучение на 12 851 безработни. С финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 ще се гарантира заетост на 6000 безработни.

Нисък ръст на БВП, висока безработица. Без да правим задълбочени анализи е достатъчно, за да заключим, че икономиката ни се намира в стагнация.

И въпреки това – редно ли е да заключим, че щом в Европа безработицата е на рекордно ниво, то няма от какво да се притесняваме?

Графика: Investor.bg

Преки чуждестранни инвестиции

Преките чужди инвестиции (ПЧИ) в страната продължават да намаляват. За октомври 2013 г. те са отрицателни и възлизат на 103,8 млн. евро спрямо 183 млн. евро за същия месец на 2012 г. За януари – октомври 2013 г. ПЧИ в страната са с 1,0537 млрд. евро, докато за същия период на миналата година те са били за 1,8471 млн. евро. В момента те се равняват на само 2,6% от БВП на страната.

Графика: Investor.bg

Депозити

През ноември спестяванията на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), нараснаха с 9,2% на годишна база до 36,802 млрд. лв. Въпреки че банките започнаха постепенно да намаляват лихвените проценти по депозитите и въпреки въведения в началото на годината данък върху лихвите по срочните влогове, сумата на спестяванията в икономиката продължава да расте. Общата сума на спестените средства вече е 56,141 млрд. лв., като тя се равнява на точно 70,7% от БВП.

Кредити

Общата сума на кредитите за домакинствата и НТООД пък се свива с 0,8 на сто на годишна база до 18,497 млрд. лв. Към края на ноември общият размер на отпуснатите кредити в икономиката възлиза на 54,484 млрд. лв.

Депозитите се увеличават, а кредитите – намаляват. Причината е една – несигурността у домакинствата и бизнеса. Така накратко може да се опише тяхната активност през отминаващата 2013 г. Едва ли ще и по-различно в началото на 2014 г.