Годишният ръст на фирмените кредити падна под 10%

Темпът на нарастване на кредитите продължава да намалява, но все пак кредитирането в България се представя доста по-добре от това в еврозоната, показват данните на БНБ за баланса на банковата система към края на юли 2009 г. Годишният прираст на заемите за предприятия падна по десет процента, като към края на миналия месец е 7%. За една година портфейлът от кредити за корпоративния сектор се е увеличил с 2.078 млрд. лв., достигайки 32.204 млрд. лв.

През юли заемите за домакинствата се увеличават с 11.2%, или с 1.8 млрд. лв., като достигат 17.8 млрд. лв. За сравнение, в еврозоната през изминалия месец нарастването на кредитите е било символично, като годишният растеж е близко до нулата – едва 0.6% на годишна база по данни на Европейската централна банка. Ръстът за юни там е бил 1.5%, а за май – 1.8%. Общият размер на кредитите за предприятия и граждани у нас е 50 млрд. лв. На месечна база отбелязаният ръст у нас е подобен на този в еврозоната. През юли нарастването на кредитите за бизнеса е с 0.2%, като близките до нулата ръстове на месечна база са характерни от няколко месеца насам.

Освен това този път водещият принос в увеличението е на клоновете на чуждестранните банки (Алфа банк, БНП „Париба“, Сити банк, ИНГ Банк, Те-Дже Зираат банкасъ), посочват от БНБ. Банките от трета група* отбелязват увеличение на заемите за бизнеса с 9.7% за месец при спад от 0.9% в първа група и ръст от 0.2% за банките от втора група. Според банкери големите банки имат огромни портфейли от кредити, докато при по-малките банки базата е по-ниска и всеки отпуснат кредит формира ръст. Големите банки могат само от месечните погашения да отпускат нови кредити. Малките кредитни институции нетно дават много по-малко заеми, допълват банкери. Печалбата на банковата система също продължава да се свива на годишна база, като се увеличава темпът й на намаление.

Въпреки това, както и независимо от нарастването на обезценката заради проблемните кредити, която оказва влияние върху крайния финансов резултат, и през юли системата и кредитните институции поотделно отчитат печалба, посочват от БНБ. За седемте месеца на годината нейният размер е 547 млн. лв., като на годишна база намалението е с 35%. Месец по-рано то беше 31%, а в края на първото тримесечие свиването беше с 24%. Спрямо юни тази година финансовият резултат е по-висок с 9.8%, като по този начин са съхранени акумулираните до момента буфери в системата, посочват от централната банка. През юли намаляват привлечените средства в системата с 0.6% до 59.641 млрд. лв. Фактор за това са силното ограничение на кредитирането, заради което намалява ресурсът от фирмите, които използват средствата си по банкови сметки за задоволяване на текущи нужди. Намаляват и привлечените средства от банките майки в чужбина, тъй като по думите на банкери на този етап не е необходимо предоставянето на ресурс от централите, защото липсва търсене на кредити в ситуацията на несигурност и този ресурс би стоял неизползван. Допълнително въздействие върху намалението на привлечените средства през юли оказва и трансформирането на подчинен срочен дълг и дългово-капиталови инструменти в акционерен капитал.

В същото време депозитите на граждани се увеличават с 1.5% до 23.275 млрд. лв. Те увеличават дела си в общата сума на привлечените средства до 39% в края на миналия месец. Общата сума на активите на банковата система е 69.4 млрд. лв., като спрямо предходния месец има намаление с около 45 млн. лв. Групата на петте най-големи банки запазва пазарния си дял от 57.5% в активите на системата.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *