Големите имена на европейската идея

В страна на крале, републики и императори Шарл дьо Гол вгради особен авторитет на президентството. Той бе колкото изискан, толкова и агресивен носител на френската идея за „граждани на света“. Той предпочиташе съюзени европейски държави пред обединена Европа. Неговите географски очертания не съвпадаха с тези на Ломоносов. Пространството от Атлантика до Урал бе определено от него повече като хомогенна културно-историческа среда, отколкото като зона за политическо взаимодействие. Но тя невинаги съвпада с географията. Нали Англия и Ирландия нямат сухопътен допир с него, а турците и руснаците, все още „дръпнати“ от европейската общност, го имат!

Шарл дьо Гол не разделяше малки и големи „Европи“. И други са го правили, но само декларативно. Най-мразената от него фраза бе казаното от държавния секретар Дийн Ачесън, че „великите сили нямат нужда от аргументи!“. Пред националното величие той поставяше универсалната човечност. През август 1944 г., когато влязъл в освободен Париж, той отказал да провъзгласи републиката. За него тя не бе преставала да съществува. В неговите разбирания френските приоритети не означават превъзходство, а задължение към света.

Той приемаше съюзнически задължения, но отхвърляше съюзническо подчинение. Той се гневеше на йезуитския латинизъм – „пръв между равни“. Той не познаваше компромиси, които са несъвместими с достойнство. Той обещаваше реформи, но отхвърляше безредиците. С него Франция победи Третия Райх и загуби Алжир.

Андрей Пантев