Голямото българско чакане
Българите отдавна са обръгнали на чакане: висят с часове по опашки да си платят сметките за тока, водата и телефона, да си вземат пенсията, да им вземат данъците; чакаха дълго и търпеливо да паднат Желязната завеса и Тато, да се върне Царят, да ги приемат в ЕС и НАТО, продължават да чакат за Шенген… Списъкът е дълъг.
Тези дни стана ясно, че още 2 години ще чакат и на опашката за работа в Германия. Правителството на канцлерката Меркел реши да удължи с максимално възможното (до края на 2013 г.) предпазната клауза за българи. С едно единствено изключение – за експертите-висшисти.
Висшистите да заповядат, останалите да почакат
Ще рече, че още 2 години обикновените българи ще бъдат нежелани на германския трудов пазар. Можем ли обаче да говорим все още за опашка от българи за работа в Германия? И далновидна ли е следваната от години от Берлин рестриктивна политика по отношение на източноевропейските работници?
Без връзка с реалността
На какви ли не апокалиптични сценарии станахме свидетели след Петото разширяване на ЕС – стотици хиляди източноевропейци щели да щурмуват Германия, когато тя отвори трудовия си пазар за гражданите на новите страни-членки. Социологически институти се надпреварваха да дават прогнози, коя от коя по-шокираща. Така напр. Кьолнският IW-институт за изследвания бе изчислил, че след като на 1 май т.г. отпадне забраната за поляци, чехи, прибалтийци и т.н., в Германия тутакси щели да нахлуят 800 хил. граждани на въпросните страни с надеждата да си намерят работа. Нищо подобно не се случи.
От години Германия се барикадира срещу трудово нашествие от Изток и използва докрай механизма с предпазните клаузи. Прекалено голям е страхът от евтината работна ръка, която щяла да щурмува страната и да „изяде хляба“ на германците. Друг страх на Берлин е свързан с интеграционните проблеми, които подобно пренасяне на големи хорски маси неминуемо води след себе си.
Половин година след отварянето на германския трудов пазар за поляци, чехи и т.н., и две години преди отпадането на ограниченията за българи и румънци, вече е пределно ясно: голямата вълна от Изток така и не се надигна, пряко сили пристигнаха едва няколко десетки хиляди. За 80-милионна Германия то си е нищо.
Германия – неатрактивна?
Достатъчно привлекателна ли е Германия за „умните глави“?
При това говорим за страна, която изпитва отчайваща нужда от млади и квалифицирани кадри. Оказа се обаче, че младите и квалифицирани източноевропейци предпочитат страни, които не следват рестриктивната политика на Германия, където дълги години поляците бяха желани само като берачи на аспержи, чистачки и болногледачки. Сега тази политика на Берлин си отмъщава на Германия – страната губи надпреварата не само със САЩ и Канада, но и със страни като Швейцария и Великобритания в привличането на „най-добрите глави“.
Дори съседите на Германия вече не смятат страната за достатъчно атрактивна за работа и живеене, въпреки сравнително високото ниво на заплащане на труда, доброто състояние на трудовия пазар и острия глад за висококвалифицирани кадри. Оттук погледнат, проблемът на българите не изглежда чак толкова голям. Удълженият срок на ограниченията току виж се оказал добра новина за тях.
Е. Лилов Дойче веле
;