Готови ли е сме за еврозоната или напротив?
Готови ли сме за еврозоната или не? Трябва ли България да кандидатства веднага или напротив? И как ще се отрази членството на страната върху цените, лихвите по кредитите, финансовите пазари, икономиката и стабилността?
В ТВ дискусия в студиото на „Референдум“ участваха финансистите Любомир Дацов и доц. Виктор Йоцов, икономистите Стоян Панчев – Експертен клуб за икономика и политика и проф. Светослав Ставрев, предприемачът Николай Дренчев и Васил Караиванов – председател на Българския макроикономически съюз. „Алфа Рисърч“ тества обществените нагласи с въпроса: „Трябва ли България да подаде молба за членство в чакалнята на Еврозоната в кратки срокове?“
„Аз съм противник на влизането в еврото, включително сега, най-вероятно и след 10 години. На първо място, защото сменяме една система, която има е в момента, валутния борд, която работи добре, доказана е в последните 20 години, на нея дължим възхваляваната ни фискална стабилност, заради която ни е относително лесно да влезем в еврото, ако изключим политическите въпроси. Сменяме го това нещо с еврото, което е недовършена система, система, която е създала проблемите в Гърция. В момента огромна част от проблемите, които виждаме в Италия, се дължат на еврото“, каза Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика. Според него валутният борд „връзва“ ръцете на политиците да се занимават с популизъм.
„Заставането от страната на бариерата – от едната или от другата страна за еврото или за ERM-2, според мен е въпрос на политически мироглед – как виждате света, къде виждате мястото на България и как виждате собственото си място. Общо взето смятам, че светът отдавна е едно глобално село, както се казва въпрос на свързаност, въпрос на движение на хора, на капитали, на знание, така че позицията срещу еврото и забавянето на този процес за България означава позиция за изолиране на страната ни от тези глобални тенденции. Според мен още 2007-2008 година, когато влязохме в Европейския съюз, беше късно да се подаде тази апликация за ERM-2. Сега – 10 години по-късно, си е точно навреме“, заяви финансистът Любомир Дацов, бивш заместник-министър от правителството на НДСВ.
„Аз съм скептичен относно успеха на влизането ни в ERM-2 и относно продължителността на времето, което ще прекараме там, както и дали ще можем да свършим оная работа, заради която влизаме там. Аз твърдя, че ние не сме готови, но по-добре да сме вътре и да не сме готови, защото тогава ще бъдем подложени на натиск и мониторинг отвън, отколкото да се подготвяме самостоятелно извън ERM“, каза проф. Светослав Ставрев, икономист и бивш синдикален активист.
„Валутният борд може да продължи и в системата на еврото. Валутният борд е едно много просто правило. Централната банка не финансира правителството и търговските банки. В еврото, когато влезе България, Централната банка може да продължи да не финансира българското правителство и може да не продължи да финансира“, каза Васил Караиванов – председател на Българския макроикономически съюз. „В България няма човек, който да не иска еврото, просто има едни хора, които не са го осъзнали още“, категоричен бе той.
„Цялата идея за спешно влизане на България в ERM-2 започна от януари от форума в Давос, когато Джордж Сорос, един виден спекулант, постави задачата България да влезе до края на годината в ERM-2. Поради тази причина се започна цялото това бързане, а цялата идея е, че ще се развържат оковите на правителството и ще има възможност да се усвоят милиарди – около 42-46 милиарда, които в момента са буфер и служат за гарантиране на валутния борд“, така нагледно показа предприемачът Николай Дренчев „къде се крие ключът от бараката“. Явно теглените многомилиардни заеми от 1-2-3 правителство на ГЕРБ потъват някъде в пясъците на корупцията и спешно се търсят нови източници за купуване на избори и лично забогатяване чрез обръчите от партийно приближени фирми.
Според финансиста доц. Виктор Йоцов, въпросът дали сме готови за еврото е различен от въпроса дали сме готови за влизане в ERM. „Че не сме готови за еврото, тук бих донякъде подкрепил, но за ERM, за валутно курсовия механизъм, първо, там няма никакви критерии, освен политическите, и второ, от 20 че и повече години ние сме на практика евроизирани. Какво означава, че не сме готови“, коментира доц. Йоцов. Може би на този въпрос може да си отговори и самият той, след като в телевизионна изява същата сутрин твърдеше, че на българите ще им трябват десетки години още, за да достигнат поне до 75 на сто от приходите на развитите европейски държави от алианса.
„Аз съм противник на влизането в еврото, включително сега, най-вероятно и след 10 години. На първо място, защото сменяме една система, която има е в момента, валутния борд, която работи добре, доказана е в последните 20 години, на нея дължим възхваляваната ни фискална стабилност, заради която ни е относително лесно да влезем в еврото, ако изключим политическите въпроси. Сменяме го това нещо с еврото, което е недовършена система, система, която е създала проблемите в Гърция. В момента огромна част от проблемите, които виждаме в Италия, се дължат на еврото“, каза Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика/ЕКИП/. Според него валутният борд „връзва“ ръцете на политиците да се занимават с популизъм. И тук, колкото и относително да е това твърдение, ще трябва да се съгласим с най-младия участник в дискусията, който вероятно е връстник на акустирането на валутния борд, наложен от кредитори и МВФ, на българската държава в последната четвърт на миналия век. Пък може в случая най-младият да се окаже и най-мъдър…
Милен АТАНАСОВ