Грийнспан: Политиката на Фед не е виновна за ипотечния балон

Политиката на Федералния резерв за ниски лихви в САЩ до средата на настоящото десетилетие не носи вина за надуването на балона на жилищния пазар, смята тогавашният председател на монетарната институция Алън Грийнспан.
Силният растеж в Китай и на някои други развиващи се пазари са довели до прекомерно високи нива на спестяване, което е „натиснало“ дългосрочните лихвени проценти надолу през периода от началото на 2000 до 2005 година, заявява специалистът в своя статия за американския вестник Wall Street Journal.
Именно тези тенденции са довели до тръгването в различна посока на основния лихвен процент и лихвите по ипотечните заеми, които са вървели в тясна връзка през периода 1997-2002 година.
Материалът на Грийнспан е част от серия публикации, насочени към защита на политиката на Фед след публикуването на книгата на Уилям Флекенщайн „Балоните на Грийнспан“. Основната теза в нея е, че поддържането на ниски лихвени проценти за прекалено дълъг период е довело до надуване на цените на жилищата.
Последвалото спукване на балона доведе до отписване на активи от американските банки за над 1,2 трлн. долара и избухването на най-тежката икономическа криза от времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век досега.
Критиките към Грийнспан се състоят в това, че от 6,5 на сто през декември 2000 г., лихвеният процент е бил понижен от Фед до 1 на сто през юли 2003 г. На тази ниска стойност лихвата е била оставена цяла година, а между юни 2004 и юни 2006 г. е била повишена до 5,25 на сто.
Търсенето на американски правителствени облигации обаче е спомогнало за предотвратяване на ръст на доходността на дългосрочните държавни ценни книжа в момента, когато Фед започва да вдига лихвите. Това кара Грийнспан да нарече процеса „загадка“, тъй като при повишаване на лихвените проценти на теория доходността на облигациите трябва да нараства.
Според Грийнспан вината за понижаването на дългосрочните лихвени проценти и очакванията за тяхното движение се дължат не на политиката на Фед, а на прехода на много от развиващите се страни към експортно ориентирано производство и повишаване на конкуренцията.
„Резултатът беше скок в ръста на Китай и голям брой други развиващи се страни, който доведе до превес на очаквания размер на глобалните спестявания над очаквания размер на капиталовите инвестиции. Това тласна дългосрочните лихви в глобален мащаб значително надолу“, смята Грийнспан.
Бившият председател на Фед е на мнение, че е от голямо значение да се разберат истинските причини за ипотечния балон. Той обяснява, че „ако монетарната политика е виновна, то тя би могла да бъде принципно променена в бъдеще“.
„Ако обаче трябва да се борим с глобални сили, които са отвъд контрола на ръководителите на вътрешната монетарна политика, както аз силно подозирам, че е в конкретния случай, то значи сме изправени пред доста по-значителен проблем“, казва Грийнспан.
С оглед излизането от настоящата криза Грийнспан препоръчва избягването на „тежки регулации“. Решенията се крият в „по-високи капиталови изисквания и по-широко разследване на измамите, а не в увеличено микроуправление от правителствени органи“, завършва финансистът.

investor.bg
финанси