Гърция може да получи още 11 млрд. евро от Европа
Европейските партньори са обещали евентуална допълнителна финансова помощ на гръцкото правителство в случай, че се стигне до споразумение в дълговия спор. Очаква се 10,9 млрд. евро, които са били предвидени за рекапитализация на банките, да се преразпределят, пише в утрешното си изданиегерманският икономически всекидневник Handelsblatt, позовавайки се на източници от преговорните екипи.
В такъв случай Атина може да използва парите, за да погаси задълженията си през лятото към Европейската централна банка (EЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Условието за това е кабинетът на Алексис Ципрас да сключи навреме споразумение с МВФ, ЕЦБ и ЕС за плана за реформи.
За да се преобразуват тези пари и да бъдат изплатени през лятото, текущата втора спасителна програма трябва да бъде отново удължена. Тя изтича в края на юни. Според кредиторите подобно удължаване ще е нужно, защото с оставащите 7,2 млрд. евро „Гърция няма да стигне далече“. Част от парите ще са нужни за изплащането на 1,6 млрд. евро, които Атина дължи през юни на МВФ. През юли и август Гърция ще трябва да плати още 6,7 млрд. евро за държавни облигации, които са собственост на ЕЦБ. През септември отново идват траншове към МВФ.
Няма време през юни да бъде сформирана трета спасителна програма, твърдят запознати. Затова единствената възможност, която остава, за да може на Атина да бъдат предоставени нови спешни заеми, е тези пари за банките да бъдат преобразувани, а програмата да бъде удължена. Въпреки това обаче планът все още среща съпротивата на някои членки на ЕС, пише още Handelsblatt.
Междувременно днесръководителят на Еврогрупата Йерун Диселблум предупреди пред Ройтерс, че ако Гърция отхвърли прекалено много реформи, ще бъденевъзможно да се балансира бюджетът, а това ще направиневъзможно постигането на споразумение с кредиторите.
По думите му все още се обсъждат пенсионните промени.Различията в преговорите с Гърция все още са много големи,макар че кръгът на разногласията се стеснява, изтъкнаДиселблум. Той допълни, че се очаква до няколко дни Атина дапредложи алтернативи.
Безработицата в Гърция –най-високата в Европа, бе 25,6% през март, като отбеляза лек спад нагодишна база и е остана непроменена спрямо предходния месец,съобщи междувременно AFP, като се позовава на гръцката статистическа служба.
Още по темата
Варуфакис: Преговорите ще бъдат финализирани до края на юни
През март 2014 г. безработицата бе 26,9%а.Безработицата, която рязко скочи от началото на кризатапрез 2009 г., достигна рекорд през септември 2013 г. – 28%, а от края на 2013 г. започна бавно да спада.От активно население от близо 4,8 млн. души броят набезработните достига 1,2 млн. според гръцката статистическаслужба.
Почти всеки един от двама младежи на възраст под 25години е без работа (49,7%), което обаче представлявазначителен спад за период от една година (59,4% презмарт 2014 г.). Както в началото на всеки туристически сезон,нивото на безработица се очаква да спадне още през следващитемесеци.
Жените остават по-силно засегнати от безработицата -29,3% не са заети на фона на 22,7% за мъжете.Най-засегнатите от безработицата райони на страната са Епир (Северозападна Гърция) с 27,2% и Тесалия (ЦентралнаГърция) с 26,9%.
Борбата срещу безработицата е едно от основнитепредизвикателства на правителството на радикалната левицаСИРИЗА, което е на власт от края на януари. След шест години надълбока рецесия и политика на много строги икономии Гърция севърна към икономически растеж през 2014 г., но през четвъртототримесечие на годината отново бе регистриран спад на БВП, а презпървото тримесечие на 2015 г. бе потвърдено повторно навлизанев рецесия.
Правителството, което води преговори с международнитекредитори за смекчаване на мерките за оздравяване на държавнитефинанси, предвижда ниво на безработица от 23,4% през2015 г. на фона на 22,6%, заложени в бюджета.