Г-20 върви към изгубено десетилетие

„Блумбърг“ Има нещо съдбовно в избора на Сеул за домакин на срещата на Г-20. Преди тринадесет години Южна Корея бе в центъра на хаос, който бързо прерасна в глобален. Инвеститорите, които пренебрегнаха проблемите в Тайланд и Индонезия, бяха заставени да се сблъскат с реалността от срива на 11-ата по големина икономика в онзи период. Южна Корея разклати американските акции и разтревожи Федералния резерв. Днешна Испания е еквивалент на Южна Корея от края на 90-те години, а Гърция – на Тайланд (предвестник на проблемите във финансовия сектор). Страхувахме се, че проблемите на Сеул ще се пренесат в по-важни точки на света. Днес се опасяваме, че Испания (деветата по големина икономика сега) ще се превърне в доминото, предизвикало верижна реакция. Освен към китайската валута вниманието на Г-20 ще бъде насочено и към Япония или по-скоро към въпроса, как да предпази САЩ и страните – членки на еврозоната, от изгубено десетилетие. И тук именно се намесва корейската карма. Случилото се със страната е добър наръчник за борба с японизацията на глобалната икономика. Взетите мерки вкараха корейската икономика в правия път, като същевременно й позволиха да избегне дефлацията и спада в стандарта на живот. Само преди две години Южна Корея бе на път да се превърне в следващата Исландия. Страхът бе, че компаниите й не са се поучили от азиатската криза и са емитирали твърде много краткосрочни облигации в чуждестранни валути. Мнозина виждаха в страната гигантски хедж фонд. Тя обаче опроверга скептиците и днес регистрира ръст от 4,5%. Кризисен мениджмънт Истинският корейски принос към днешния дневен ред на глобалната икономика са параметрите на кризисния мениджмънт в края на 90-те години. Страната направи всичко, което Япония не можа тогава, а сега и САЩ не смеят. Слабите компании и банки бяха оставени да фалират, често без оглед на размера им. Лихвените политики никога не загубиха дългосрочната си перспектива, от южнокорейците бяха поискани необходимите жертви, а липсата на самозалъгване бе ключовият елемент в спасителната програма. Разбира се, не всичко мина гладко. Една от допуснатите грешки бе преместването на балоните от корпоративния сектор към домакинствата, които се нагърбиха с прекалено много задължения. По-късно това изкривяване бе коригирано. Скокът на краткосрочните задължения в края на миналото десетилетие оказа своето негативно въздействие. Ролята на семейните конгломерати остава твърде голяма. В свят, лишен от икономически примери за подражание, корейското дело заслужава внимание. Боязливостта бе основният японски недостатък след спукването на местния балон през 80-те години. Страната преструктурира икономиката си в твърде малка степен и реши, че за възстановяването е достатъчно да подхвърли известно количество парични средства. Двадесет години по-късно Япония се задъхва под бремето на най-големия държавен дълг в развития свят, разчита на централна банка без авторитет и с тревога наблюдава упоритата дефлация. Стивън Роуч, председател без изпълнителни функции на Morgan Stanley в Азия, е сред специалистите, които се опасяват, че „световната икономика може да попадне в японското блато“. Трябва да спрем със спекулациите дали САЩ ще бъдат сполетени от подобна участ. Това вече е факт, просто политиците във Вашингтон все още не са го осъзнали. Федералният резерв практически го потвърди миналата седмица с обявяването на втора порция количествено улеснение. Проблемът е, че законодателите могат да не схванат посланието. Междинните избори от миналата седмица разделиха Конгреса по начин, който би трябвало да притеснява Азия. Страхотно е, че Китай е с ръст от 9,6%. Той обаче не е заместител на американската икономика на стойност $14 трлн., а подцененият юан може да навреди на съседните страни повече, отколкото китайският растеж им помага. Вероятно предстоят две години на безрезултатни спорове в Конгреса, които ще доближат американския политически апарат твърде много до японския. В някои отношения САЩ ще са истински късметлии, ако последват стъпките на Япония. Този еретически възглед доби популярност през последните години, но заслужава още един поглед. Дори днес спестяванията на японските домакинства надвишават годишното производство на американската икономика. Това е причината Япония да крета някак вече 20 години, без да реши проблемите си и без те да я сринат съвсем. Изходни стратегии До масова бездомност така и не се стигна, престъпността не скочи, а облигационният пазар не колабира под вълната от държавни ценни книжа. Съмнявам се, че САЩ ще имат дори частица от този късмет, ако бедната на спестявания американска икономика изпадне в застой за десет, камо ли за двадесет години. Япония все още не е намерила изходна стратегия от нулевите лихви и държавния дълг, който е два пъти по-голям от БВП. Може би проблемът на САЩ е, че не похарчиха достатъчно за начален тласък на икономиката и не взеха мерки за огромните задължения на домакинствата, накърняващи перспективите за растеж. Това е и основната причина за японизацията на САЩ. Би било изненадващо, ако срещата на Г-20 на 11-12 ноември открие решение на тази главоблъсканица. Свръхниските лихви в САЩ и останалите развити икономики само пратиха вълни от „горещи пари“ към Азия. Този капитал подхранва балоните при акциите и недвижимите имоти и усложнява задачата на властите от Пекин до Джакарта. Така стигаме отново до корейските поуки. Дори в най-тежките си дни страната устоя на импулса да смъкне лихвите до нулата. Не бива да забравяме, че безплатният финансов ресурс съживява пазарите и създава измамно усещане за възстановяване. В действителност той просто създава нови балони, засенчващи старите. Светът има нужда от малко добра карма за разнообразие. Ако официалните лица се вгледат достатъчно, може да открият такава в Сеул.