Далеч от капана МВФ
България е в огромна опасност, за която искам да говорим, за да прогоним риска тя да се сбъдне. Опасността е свързана със световната криза, но не е следствие от нея, напротив. Думата е за уж между другото подхвърлена идея,
въдицата „предпазно споразумение“,
което България трябвало да сключи с МВФ. Тя бе запратена напосоки от висш наш чиновник, но уловката не е тукашна направа. Предлагат ни: още сега, без да има финансова нужда, дори без сянка за нестабилност, България да се нареди на опашка пред МВФ, за да сключела „предпазно споразумение“. Единствено подобие на аргумент бе дъртата мантра, която не бяхме пели от миналия век: със споразумение с Фонда, България щяла да е „по-кредибилна“. Тази притча имаше някакво покритие в края на 90-те, докато икономиката бе оглозгана и разбита, финансовият резерв – под критичния минимум. Днес страната е коренно различна. Клиенти на МВФ стават държавите, които вече са във или пред фалит. Първа бе Исландия. Зли езици клюкат в Давос, че под егидата на Еврокомисията Румъния вече обсъжда с МВФ условия за финансовото си усмиряване. На опашката е и Унгария. Причината? Леята и форинтът са в разпад като лева в навечерието на фаталния за България януари 1997 г.). Двете държави вече изчерпват валутните си наличности, т.е. възможността да възпират галопиращата обезценка на валутите си. Нищо такова няма и не може да се случи в България, освен ако кабинетът по волята на парламента и със съдействие на БНБ направи епохални дивотии.
Валутният борд ни пази
от главната опасност: свободното падане на валутния курс, което заличава спестяванията и фирмените резерви, парализира банковата система, а с нея и цялата икономика. Валутният борд е правило, само по себе си то нито може да се „повреди“, нито да „откаже“. То може да бъде елиминирано само ако нарочно бъде отменено от имащите власт да го сторят. Начинът за демонтиране е точно един: да се емитират нови левове без покритие в евро. Никой не може да го направи „без да иска“ и незабелязано. Всички ще знаем предварително, ако властта реши да взриви борда. Но докато бордът работи, в България може да се случи всичко друго, освен разпад на лева. Фирмите могат да фалират, банките могат да фалират, всички до един можем да фалираме, но на другия ден последните два лева ще струват точно последното едно евро. Това е жестоката реалност. Валутният борд отнема възможността държавата да „спасява“ когото и да било с гаранции и кредити. Така увеличава риска от фалит на всеки, който не може да плати задълженията си. В замяна налага желязното правило 1.9553 лева = 1 евро. Т.е. намалява до 0% риска от паричен разпад. В тази ситуация
МВФ няма какво да ни даде
нито с предпазно споразумение, нито с ефективен стенд-бай кредит. Какво да вземем от МВФ? Максимумът кредит за България е 2 млрд. евро. И за какво са ни 4 млрд. лева? Знаете какви са обичайните условия и колко ще ни струва това. А правителството безусловно ги има в резерв, ако наистина се наложи да се инвестират пари, за да се избегне например фалит на банка (това на свой ред може да се случи само ако надзорът затвори очи и остави чуждестранна майка да точи българска дъщерна банка; но защо да го прави!). Освен това правителството има лесен начин да получи значително над 4 млрд. лева финансиране дори само на вътрешния пазар. От години търсенето на държавни ценни книжа е в пъти над предлагането, особено сега, когато банките са тъпкани с пари, но са парализирани от страх да кредитират. Ако реши, министерството на финансите може да пласира книжа за десетки милиарди при лихви като тези на МВФ. Няма причина, още по-малко нужда, да се емитира такъв държавен дълг. Дисциплинираха ни с борда. Сега
всеки трябва да си плаща сметката
за всичко, което е вършил през последните години. И наши, и чужди играчи. Затова имаме интерес да се противопоставим на някакъв си „план за спасяване на Източна Европа“. Тази идея активно се пропагандира от европейски банки, главно австрийски и гръцки, които години наред дъмпираха пазара и помпаха с кредити куцо и сакато. Не им пукаше, като обяснявахме, че така помпат инфлация, надуват балона на недвижимостите и качват кредитния риск. Причината да го правят: лихвите, които тук сучеха, бяха в пъти по-високи от онези, които вземаха от клиентите у дома си. Сега викат, че „Източна Европа“ била „свръхзадлъжняла“ и трябвало някой („Европа“, „МВФ“, в крайна сметка – местният данъкоплатец) да дойде, да плати веднага парите, които европейските банкови некадърници дадоха на чичо Пешо да купи плазма и апартамент по 2000 евро квадрата. Същите некадърници, дето до вчера намамваха чичо Пешо да вземе кредит, за да им плаща сочни български лихви, днес били имали притеснения, че чичо Пешо може и да не върне кредита. Не искам да ги обидя; като им викам „некадърници“, само констатирам факта и цитирам колегата Тило Сарацин. Те, ако бяха кадърници, нямаше да изправят държавите си пред свършения факт на собствената си потенциална неплатежоспособност и пред трилемата: да национализират банките, да национализират дълговете или да оставят банките си да фалират, както навремето кабинетът Виденов бе заставен от същия силно кредибилен МВФ. В третия вариант ще експроприират днешния спестител, в първите два ще ограбят утрешния данъкоплатец и бъдещето си. Слава богу, българите вече минахме през това. Да не позволяваме да ни набутат обратно в стария капан.
в-к „Сега“, Емил Хърсев, д-р ик.