Данъчна лавина
Поне от година неангажираните с политика и правителства икономисти по света предупреждават за тренд към алогична политика: опитът на държавите да пренесат голяма част от цената на кризата върху крайния данъкоплатец. Целта е да намалят натиска върху крайните консуматори и върху най-големия от тях: самата администрация. Като резултат – няма държава в света, която да не е грабнала в бюджета по-голям дял от брутния продукт на нацията си. Ролята на ПР и идеологически авангард в похода за преместване на тежестта от болните глави върху здравите пак е поверена на
Международния валутен фонд – флагман
на флотилията международни бюрокрации, мобилизирани за спасяване на затъващите държави. И МВФ се развихри. Над 50 страни по света (включително България) получиха явни предписания от стандартната фармакопея на фонда, т.нар. „строги лечения“: да вдигнат данъците, да свалят разходите, да спасят фиска на всяка цена и да оставят всички губещи от кризата на собствената им съдба. Към останалите страни, в които по ясни причини гледат на фондовските програми с насмешка, бяха отправени същите препоръки, но шепнешком и без да ги сочат с пръст. МВФ дотам се взе насериозно, че двама господа се направиха на Бог и низпослаха
„Десет заповеди за фискална корекция
в развитите икономики“. Казват се Оливър Бланшар и Карло Котарели. Първият – отскоро директор на Изследователското управление на МВФ, вторият – директор на Управлението за фискални въпроси на фонда. Прочетете божествените им откровения в блога на МВФ IMFdirect. Не че заповедите са оригинални и дълбокомислени, но показват консенсуса на деня. От тях ще разберете какви мерки ще се налагат върху държавите, принадлежащи и причислени (като България) към клуба на развитите страни. Добре е да знаем какво ни чака, ако ни стигне горчивата чаша. Добрата новина е, че ние имаме много пресен опит. Същата терапия преминахме вече (1997-2001 г.) и доктрината „стабилизация чрез ликвидация“ не е нова за нас. У нас тя единствено може да удари социалната сфера и железниците, всичко друго в България, което живееше на субсидии, вече е ликвидирано, дори „Кремиковци“. Да мислят, които тепърва скачат в месомелачката. За нас опасен в новата програма на МВФ е
новият свръхданък,
предлаган от МВФ под (лъжливия) бранд „данък Робин Худ“. Ставало е дума за него: целта е да се обложат банките с нов подоходен данък върху „свръхпечалбите“, а финансовите обороти – с косвен данък, подобен на щатския „данък върху продажбите“. Така държавите щели да натрупат резерви за бъдещи операции по съживяване на умрели банки. Ако този данък има нещо общо с историята за Робин Худ, то е едно – разбойническа работа е и отнемане на пари насила. Другата притча, дето щяли да грабят богатите в полза на бедните, е пълен блъф. Мисля, че този данък няма да го бъде, колкото и да им се ще на политиците по света. По-интересна за нас, българите, е новата тенденция в ЕС към
бързо нарастване на ДДС
под обединения натиск на Европейската комисия и МВФ като изразител на новия фискален консенсус в света. От 27 държави в ЕС след началото на глобалната криза (от 2009 г. досега) ДДС е увеличен в 6 страни (Естония на 20%, 21% в Ирландия, Латвия и Литва – на 21%, Унгария на 25%, Чехия на 20%). През последните месеци се вдигна ДДС в други 6 страни (Гърция на 23%, на 18% в Испания, Португалия на 21%, 24% в Румъния, на 20% в Обединеното кралство и 23% във Финландия). Лакомията на съседите прави България все по-атрактивно място за бизнес. По-ниски от нашите са само данъците в Кипър и Малта (с данък върху печалбите колкото у нас, но с ДДС съответно 15 и 18%). Но това са острови с особено място в общия пазар. От континенталните държави България е с най-ниско облагане. Затова
ние имаме предимство и трябва да го пазим,
то е залог за бърз растеж след края на депресията в ЕС. Вече виждаме ефекта от това предимство. Не е нужно да си икономист, за да видиш наплива на клиенти от съседни страни към нашите магазини, притока на европейци и като туристи, а все повече и като постоянни заселници, които ще прекарат у нас старините си. По-трудно се виждат преносът на бизнес и прекият внос на облагаем доход в България. Финансистите знаят, че ръстът на ДДС в цяла Европа след време ще избие в инфлация. Тогава ще дойде нашият ред за еврозоната. Процесите ще станат видими с просто око след около 3 години. Условието да спечелим от това предимство е едно: правителството да не се подведе от дърдоренето у нас и от внос за вдигане на данъци и за държавни помощи. Ако успеем да преодолеем депресията, без да пропаднем до споразумение с МВФ, който да ни нахлузи „стабилизиращи“ мерки, само след 3 до 5 години България ще изплува от дъното на бедността. За нас оптимално е средното място по доходи сред европейските държави. За да постигнем това, докато сме живи повечето от нас, само държавата трябва да не прави груби грешки. По-добре сами да си наложим строги мерки за бюджетни икономии, сами да проведем рестрикции, каквито МВФ налага на съседите. Дори ако се наложи – сами да орежем и замразим заплатите. Защото която страна не може да се оправи сама – фалира и опира до заеми от МВФ, а те вървят с пълен комплект от споменатите антимерки, трайно съсипващи конкурентните предимства на страната.
д-р ик. Емил Хърсев