Да превърнем България във високоиндустриализирана държава – част І

Първа част

Политиката, стопанството, обществото като цяло са изправени пред национални и глобални предизвикателства. Кризата на държавния дълг в Еврозоната показва, как един неконтролиран растеж на държавния дълг може да доведе до смущения във фукционирането на свободното пазарно стопанство, опиращо се на взаимно доверие и на договорни отношения между участниците в стопанския оборот и до акумулирането на значително социално напрежение, заплашващо социалния мир. Неблагоприятното демографско развитие в Европа, увеличаването на средната продължителност на живот заплашва финансирането на пенсионната система и подкопава основата на обществения договор между стари и млади. Промяната на климата показва, че природата не може безкрайно да се натоварва и че този процес има свои граници, прехвърлянето на които може да доведе не само до промяна на обкръжаващата среда, но и да застраши нашето благосъстояние.

Тези предизвикателства важат със значително по-голяма сила за България. За съжаление постигнатата през последните години финансова стабилност има изключително висока цена.[1] На практика икономиката беше доведена до състояние на застой, източниците на икономически растеж и разкриване на нови работни места бяха блокирани. Значително се влоши жизненото равнище на народа, съпътствано от задълбочаващо се социално разслоение, увеличаване на имиграцията, обезлюдяване на цели райони, предимно в граничните, планинските и труднодостъпни местности и замиране на стопанството в тях.

На България е нужен собствен икономически модел. Този модел следва да отговаря на принците на едно стабилно, ориентирано към бъдещето развитие на обществото и стопанството. Българският икономически модел следва

§ да способства за рязко намаляване на зависимостта на процеса на създаване на стойност от потреблението на материални и енергоресурси, за преобразуване на икономиката от материало- и енергоемка в наукоемка;

§ да стимулира ускорената реиндустриализация на страната като най-важна предпоставка за техническото и технологическото превъоръжаване на стопанството;

§ за да гарантира съхраняването на българската природа, наличните природни ресурси и националното културно наследство за бъдещите поколения;

§ да способства за разгръщането на творческата енергия на народа, многообразието в мисленето и действията;

§ да се стреми към икономическо развитие, съобразяващо се с изискванията за опазване на околната среда, икономическа целесъобразност и социален мир;

§ да стимулира социалната, стопанската и техническата иновативност на народа;

§ да допринесе за повишаването на равнището на научно-изследователската и развойна дейност в производството;

§ да подкрепя общообразователната система и професионалното обучение, да подпомага утвърждаването на принципа на пожизненото образование като норма на живот;

§ да способства за хармонично развитие на териториите, за продоляване на различията в качеството на живот между големите градове и отдалечените населени места;

§ да подпомага развитието на икономическата самоинициатива на населението и формите на взаимопомощ, на многообразните видове на кооперация и на бизнес-мрежи.

Новият икономически модел следва да отчита специфичните особености на България:

§ България е страна с насечен релеф, дребнопространствена териториална структура и голямо биотопно разнообразие, плодородна земя, богат горски фонд и значителни водни ресурси;

§ Страната има излаз към Черно море и нейната северна граница е река Дунав, втората по дължина река в Европа и една от най-важните транспортни артерии на континента;

§ България е страна, през която минават едни от най-важните комуникации както в Югоизточна Европа, така и между Европа и Азия с рязко повишаващ се човеко- и товаропоток и нарастващо натоварване на природната среда;

§ България граничи със страни-членки на Европейския съюз както и намиращи се в една или друга степен на присъединяване, което дава възможности за разширяване на пазарите на българската икономика;

§ Страната е бедна на материални и енергоресурси и потребността от тях се задоволява по пътя на вноса. Въпреки това българската икономика е материало- и енергоемка, което рязко намалява конкурентоспособността на отделните стоки и икономиката като цяло;

§ България добива една значителна част от електроенергията чрез атомната централа в Козлодуй. Въпреки широката дискусия по въпроса за атомната енергетика в световен мащаб, преобладаващото мнение е, че тя си остана най-перспективното направление в съвременната енергетика. Освен това тя е един важен лост за техническо и технологично обновление на всяка икономика;

§ България е туристическа страна с далеч неизчерпан потенциал;

§ Въпреки безпрецедентната имиграционна вълна в историята на България, страната разполага с огромен хуманен капитал. Българският народ е много ученолюбив и инвестира приоритетно своите лични спестявания в образование.

[1] България е единствената страна в Европейския съюз, чийто рейтинг беше повишен след избухването на финансовата криза през 2008 г. Този факт е твърде подозрителен по своята същност, като се има предвид че става дума за най-бедната страна в съобществото.

Редакцията на списанието призовава всички националноотговорни и родолюбиви икономисти, общественици и политици в страната и чужбина да се включат в общонационалната дискусия.

„Бялата книга на българската реиндустриализация” може да се прочете и коментира във www.financebg.com,www.reind.financebg.comи в www.bg-wiki.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *