Да преметнем чейнджаджиите

Спекулата е премахната чрез промяна в Наредба №4 на Министерство на финансите, регулираща дейността на обменните бюра. А това, както знаем, е движещ мотив на правителството във всеки сектор от икономиката, защото изглежда популярно за масите. Следват бурни овации. Или не съвсем?
Първият проблем е, че нямаме напълно свободен пазар на валутна обмяна, след като се налага еднакъв таван на печалбата за валути, при които търсенето и предлагането се различава хиляди пъти. Представете си, че идва група монголски туристи, които искат да обменят едно прилично количество тугрици – валута, която после много трудно ще продадете на някого. Имате разрешен марж от 5%, но разходите ви по сделката могат да надвишат значително този процент, ако средствата в екзотичната валута не могат да бъдат реализирани достатъчно бързо.
В новата наредба има още една много интересна част. Обмяна на валута вече може да се извършва единствено в масивни сгради (?!). Забележете мотивите, с които се е аргументирало Министрество на финансите – „за да се осигури по-качествена услуга на клиентите“. Тук аз започвам да си мисля дали наистина не изпитвам по-голям комфорт, когато сменям евро в сгради със „стоманобетонни елементи, едропанелна конструкции, с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции…“ (по текста на наредбата) или пък в пълзящ кофраж? А може би просто бизнесът с обмяна на валута по курортите трябва да се концентрира изключително в ръцете на хотелиерите и банкерите?
Отделно от горното съществува и чисто принципния проблем за потребителския избор. Правителството очевидно счита хората за идиоти, които не могат да се грижат за собствените си интереси, затова се „грижи“ за тях и техния комфорт. По тази причина бе ограничена свободната стопанска инициатива при таксиметровите превози. Така замразихме цените на храните. Засега за три месеца. Да не се учудваме, ако утре някой друг гений в правителството предложи законово да бъде регламентирано, че максималната печалба от всякакъв вид бизнес не може да надвишава повече от 5%.

Николай Вълканов, ИПИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *