Да се заемем с Китай

Пол Кругман Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г. „Ню Йорк таймс“ Напрежението около китайската икономическа политика се задълбочава, и с право – политиката на Китай да поддържа ниска стойността на юана се превърна в значителна спънка пред възстановяването на глобалната икономика. И нещо трябва да се направи. За да разберете по-добре проблема, ще поясня, че все по-често чуваните оплаквания, че Китай манипулира валутата си (като продава юани и купува чужди парични единици, за да може стойността на юана да е ниска и износът на Китай да бъде поддържан изкуствено конкурентоспособен), започнаха някъде около 2003 г. На онзи етап Китай прибавяше близо $10 млрд. месечно към валутните си резерви, а през 2003 г. достигна общ излишък по текущата сметка (установен измерител за търговския баланс) в размер на $46 млрд. Днес страната добавя над $30 млрд. месечно към резервите си от $2,4 трлн. Международният валутен фонд (МВФ) очаква Китай да достигне излишък по текущата сметка за 2010 г. в размер на над $450 млрд., което е 10 пъти повече от излишъка, регистриран през 2003 г. Това е и най-интервенционистката и разбалансираща политика на валутния курс, която някоя от основните световни икономики е следвала. Ликвиден капан Да не забравяме, че тази политика сериозно вреди и на останалата част от света. Повечето големи световни икономики са заключени в ликвиден капан – затънали в дълбока депресия, но неспособни да постигнат възстановяване чрез съкращаване на лихвените проценти, защото те вече са близо до нулата. Чрез трупането на негарантиран търговски излишък Китай ефективно налага антистимул на тези икономики, който те сами не могат да компенсират. И така, какво трябва да направим в отговор на тази политика? Първо, министерството на финансите на САЩ трябва да спре да говори празни приказки и да поражда недоумение. Два пъти годишно по закон министерството трябва да публикува доклад, в който се посочват онези нации, „които манипулират обменния курс между собствените си валути и щатския долар, за да противодействат на ефективните корекции в платежния баланс или за да спечелят нечестна преднина в съревнованието на сцената на международната търговия“. Целта на закона е ясна – докладът трябва да е засвидетелстване на факти, а не политическо изявление. На практика обаче министерството на финансите, освен че не желае да предприеме насрещни мерки спрямо политиката за юана, дори и не иска да изпълни онова, което му налага законът, а именно да обясни на Конгреса защо не предприема тези действия. Вместо това през последните 6-7 години министерството се преструва, че не вижда очевидното. Дали следващият доклад, чието публикуване се очаква на 15 април, ще продължи тази традиция? Бъдете нащрек. Ако министерството счете, че китайската валута е манипулирана, тогава какво? Тук трябва да избегнем едно често срещано недоразумение – схващането, че Китай ни държи в неизгодна позиция, защото не смеем да го провокираме, за да не би да се освободи от доларовите си активи. Въпросът, който в действителност следва да зададете, е: „Какво ще се случи, ако Китай опита да продаде голям дял от американските си активи? Ще скочат ли лихвените проценти?“ Краткосрочните лихвени проценти на САЩ няма да се променят – Федералният резерв ги държи близо до нулата и няма да повиши лихвите, докато не падне процентът на безработица. Дългосрочните лихвени проценти може да се покачат с малко, но те се определят предимно от пазарните очаквания за бъдещите краткосрочни лихви. Фед може да потуши каквото и да е влияние върху лихвите в случай на оттегляне от страна на Китай, като засили покупките на дългосрочни облигации. Срив на долара спрямо еврото Вярно е, че ако Китай се раздели с американските си активи, стойността на долара ще падне спрямо основните валути като например еврото. Такова развитие обаче ще е добро за САЩ, тъй като ще направи стоките ни по-конкурентоспособни и ще съкрати търговския ни дефицит. От друга страна, ще е лошо за Китай, който ще претърпи огромни загуби от доларовите си резерви. Накратко, в момента именно Америка държи Китай в неизгодна позиция, а не обратното. Така че нямаме причини да се страхуваме чак толкова от Китай. Но какво трябва да направим? Някои хора продължават да твърдят, че към Китай трябва да се подхожда внимателно, като се избягва конфронтацията. От години обаче действаме внимателно, а междувременно китайският излишък се раздуваше. И не сме стигнали доникъде. В неделя китайският премиер Вън Цзябао обяви нещо абсурдно – че валутата на страната му не е подценена. (От Института за международни икономически изследвания „Питърсън“ изчисляват, че юанът е подценен с 20% до 40%.) Премиерът обвини другите нации в неща, които всъщност Китай прави: че търсят начини да намалят стойността на валутите си „с единствената цел да подкрепят износа си“. Ако обаче и внимателният подход не върши работа, какъв е начинът? През 1971 г. САЩ трябваше да се справят с подобен, но далеч не толкова сериозен проблем – подценените чужди валути. Тогава беше наложена временна допълнителна такса в размер на 10% от вноса, която бе премахната след няколко месеца, когато Германия, Япония и други нации повишиха стойността на валутите си спрямо щатския долар. На този етап е трудно да си представим, че Китай ще промени политиката си, освен ако не се сблъска с опасност от подобни ответни действия. Само че този път допълнителната такса ще трябва да е далеч по-висока, от порядъка на 25%. Не предлагам лекомислено такава сурова промяна в поведението. Но китайската валутна политика допълнително утежнява ситуацията на затъналата в проблеми световна икономика. И така, неприятностите вече стават доста сериозни. Време е да предприемем ответни действия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *