Дебатът за катастрофичния пул пак започва

Въвеждането на задължителна застраховка “Бедствие” за частни домове е една от държавните мерки, с които управляващите смятат да се борят срещу последиците от евентуално земетресение. Това съобщи миналата седмица по време на жилищен форум председателят на регионалната комисия в парламента Димчо Михалевски.

С което на практика даде повод за пореден път у нас да се заговори за създаване на катастрофичен пул, от който да се обезщетяват хората, чиито жилища са пострадали от земетресение или друго природно бедствие.

Това е и една от малкото мерки, засягащи жилищната политика, която управляващите изобщо повдигат като въпрос. Защото последната жилищна стратегия на България е от далечната вече 2004 година, като твърде малко от мерките, предвидени в нея, са успели да намерят място в закони и наредби, а още по-малко – в практиката. В стратегията например се говореше за финансиране на социални жилища, за специални жилища за ромите, които трябваше да се построят за десет години, за саниране на сградния фонд и т.н. Но нищо от това не се е получило на практика.

Темата със задължителните застраховки на частните домове стана актуална след миналогодишното земетресение в Перник. Тогавашният строителен министър Лиляна Павлова повдигна два главни въпроса след бедствието: че трябва да се създаде катастрофичен пул, който да минимизира щетите, и че трябва да се намерят пари за ремонт на виадуктите по магистралите “Хемус” и “Тракия”. От двете неща засега се намериха пари само за виадуктите. Катастрофичният пул, за който депутатите от ГЕРБ щяха да пишат закон, постепенно бе забравен.

“А нищо на практика не се е променило оттогава. И през май 2012 г., и сега едва около 8,5% от жилищата у нас имат такава застраховка. В България според последното преброяване на населението има над 3,9 милиона частни жилища, а само към 330 000 от тях имат такава застраховка. Просто когато за последен път се обсъждаше този въпрос, законодателят реши, че задължение за такава застраховка трябва да се вмени само на държавата и общините за техните сгради”, каза Михалевски.

През това време обаче се оказа, че Румъния е въвела подобна на катастрофичния пул схема. В северната ни съседка обезщетението, което собственикът на пострадало от природно бедствие жилище получава, е обвързано с размера на застрахователната премия, която плаща допълнително. Например при 10 евро премия обезщетението е до 10 000 евро, при 20 евро премия – до 20 000 евро, и т.н. (виж таблицата). Конкретната идея за катастрофичния пул в нашите условия е държавата да го създаде със закон, вероятно в него да се вложи някаква първоначална сума от бюджета и след това фондът да се пълни с определена такса от всеки собственик на жилище.

Вариант на тази идея е във фонда да се внася и част от постъпленията на застрахователите от някои застраховки, имащи общо с природни бедствия. В повечето от европейските страни със съществуващи катастрофични пулове например в в тях се внася минимална част от всяка застраховка “Пожар”.

Идеята на депутата от БСП е у нас застрахователната премия, която собствениците на жилища плащат, да се определя в зависимост от рисковата зона, в която се намира жилището, от вида на строителството и от базата на данъчната оценка. Тя обаче не трябва да бъде по-малка от 20 хил. лв., тъй като въпреки опресняванията в последните години твърде много жилища имат нереално ниски данъчни оценки.

Въпрос на дебати е дали застрахователната премия трябва да зависи от зоната, в която се намира жилището. В България съществуват зони с висока сеизмична активност и по тази логика живеещите там трябва да плащат повече. Според Михалевски тези подробности ще се решат след дебати, в които трябва да се включи и професионалната общност на застрахователите. Засега предложението му е доста сурово.

Според депутата по данни на Световната банка отпреди 5 години при земетресение до 4,5 по Рихтер застрахователните щети могат да достигнат 400 млн. евро, а общите икономически загуби – до 8 млрд. евро или 30% от БВП.