Дебатът за пенсиите упорито заобикаля най-важните проблеми

Времето, което кабинетът си даде, за да постигне консенсус за дългосрочна визия за пенсионната реформа, изтича. Но вече е ясно, че въпреки провежданите всеки вторник срещи при вицепремиера Ивайло Калфин мерки за стабилизиране на системата до края на март няма да бъдат изготвени. Два месеца минаха в разговори между бизнес, синдикати, политици, експерти, вицепремиер и финансов министър, но никакъв конкретен резултат не може да бъде откроен.

Засега на масата за преговори се хвърлят разнопосочни предложения. Някои от тях са откровено екзотични и отстрани изглежда, че целта им е да заобиколят истинските проблеми на осигурителната система. Не да ги посочат, а още по-малко да ги решат. Участниците, изглежда, не знаят къде искат да стигнат, защото зад желанието на кабинета за „усъвършенстване на пенсионния модел“ в дългосрочен план не стои нито една цел – кога да се постигне стабилност, с какви стъпки и защо точно с тях, а не с други (например защо възрастта да расте с 2 месеца, а не с 3 или 5). Макар на всички да е ясно (освен може би на финансовия министър), че тази система не може да се променя без сериозни разчети и финансова обоснова, „реформите“ се правят точно така.