Делото „Октопод“ заприлича на „Пълна лудница“

В медиите тече дирижирана кампания, която също е кръстена с името „Октопод“, но тя няма нищо общо с истината и онова, което се случва в съдебната зала. Ако някой добросъвестен журналист или анализатор се опита да подреди тази каша, моментално бива обявен за защитник на Алексей Петров, който пък вече е известен от медиите като убиец, рекетьор и злодей. Разговорът приключва.
Да се пишат текстове по този въпрос има повече смисъл от гледна точка на истината, която обикновено в България се появява години, че и десетилетия по-късно, независимо за каква истина става въпрос. Много бъркат онези, които мислят, че делото срещу Алексей Петров засяга само него и понеже не им е симпатичен, защото им прилича на закоравял убиец, няма защо да си губят времето да си изясняват детайлите. Делото срещу Петров (на негово място можеше да бъде друг) показва чудовищния регрес както на идеята за правосъдие,така и на хората, които се занимават с него. Такова е правосъдието в ранните години на всяка диктатура, която обикновено идва на власт с идеята да въздава справедливост, а след това се сблъсква с изключително сложния въпрос за нейното прилагане в живота. Ето защо диктаторите или кликите, които са на власт, панически бягат от усложненията и започват да вършат престъпления в името на справедливостта, внушавайки си, че при тях „правдата тържествува“.
Такъв екземпляр от ранните години на пролетарската диктатура например е Цветан Цветанов. Той се вживява в ролята си на комисар който, ако не му пречеха съдебната власт и формалното демократично устройство на страната, би избил всичко живо с нагана си. Работата е там, че след въздаването на подобна справедливост в България ще останат само себеподобните му – в случая Веско Маринов.
Защо казвам всичко това. Защото нормалните хора, които виждат за какво става дума, си траят. Не искат да се замесват в тези сюжети с октоподи.
Само че тук октоподът няма нищо общо. Ако в България имаше читави юристи, журналисти, политици и неправителствени организации, това дело щеше да предизвика сериозна дискусия за нивото както на правораздавателната ни система и на досъдебното производство, така и на политическата култура.
Извинявам се, че го казвам за двадесети път – в началото делото „Октопод“ бе обявено като най-мащабната акция срещу организираната престъпност от двадесет години насам. Две години и половина по-късно прокуратурата не посочи нито едно сериозно престъпление нито една сериозна мафиотска структура и нито един безспорен факт, който да подкрепя тезата за „Октопод“ Да не говорим , че още в началото проку рорите се отказаха да образуват дело срещу повечето задържани, които бяха обявени за участници в организирана престъпна група, извършвала престъпления в продължение на десетилетие, по израза на вътрешния министър. Навсякъде това би предизвикало скандал – излиза, че са ни лъгали, че престъпниците са зад решетките и че можем  да спим спокойно, пак цитирам Цветанов. Излиза, че цялата държавна машина се е впрегнала, за да урежда отношенията между някой си Георги Цветанов, някой си Валентин Шотев и някой си Алексей Петров, които първо били съдружници, а после спорели за апортни вноски, едно училище, сто и осемдесет хиляди долара и една позастаряла „Тойота“. Това е истинското дело „Октопод“. Друго няма в стотиците томове, събирани от полиция и прокуратура през тези две години. Осем месеца от тях Алексей Петров прекара в затвора. Имаха достатъчно време да съберат доказателства или поне сведения за  извършени от него сериозни престъпления и да го обвинят за тях. Понеже се провалиха в делото, което сами започнаха, пренесоха битката на терена на медиите, в която Петров е по презумпция губещ. Никоя от големите телевизии или сериозни медии не си направи труда да проведе едно почтено разследване по делото „Октопод“ и да разкаже разбираемо на публиката за какво става въпрос. Да не говорим, че не бе спазено правилото на елементарна журналистическа етика, която изисква да се чуе и другата страна  и то в равнопоставено положение. Все лак този процес бе обявен от самия Цветанов за най-големия успех срещу организираната престъпност и би трябвало да интересува всички български граждани, които са потърпевши от нея. Как сега да се обясни, че така нареченият свидетел Пламен Устинов въобще не е давал показания за нещата, които разказва днес от ефира на телевизиите. Че той и небивалиците, които говори, нямат нищо общо с делото и самата теза на обвинението. Как да се обясни, че е абсурдно съдът да взема за достоверни показанията на свидетели, които ги менят през два месеца и говорят точно обратното на онова, което са твърдели преди.
През февруари Донка Митева, която лично ми е раказвала, че обича Алексей Петров като син, докато той беше в затвора, го защити пламенно в съдебната зала. Преди седмица в същата тази зала  Митева изведнъж прозря,  че той е рекетьор и я е излъгал за пари. Кой е този съд, решил да вземе под внимание само едно от нещата, които една очевидно не съвсем наред с главата жена приказва, и само на базата на тази лудост да прати друг зад решетките. При това Донка Митева в продължение на десет години е бликала от любов и жестове към Алексей Петров, участвала е в комитети за негова защита, била е с него, така да се каже.
Изведнъж си сменя показанията и точно последните съдът взима под внимание. Ами ако този съд си беше на мястото, трябваше да разследва сериозно работата на прокуратурата и МВР за манипулиране на свидетелски показания. Всъщност всичко, в което обвиниха Алексей Петров, Цветан Цветанов и прокурор Костов го извършиха и продължават да го вършат пред очите ни. Мачкат свидетели, манипулират процеса, потъпкват правото, а на моменти се държат досущ като рекетьори.
Как освен чрез заплаха, мислите, ще накарат Пламен Устинов, който е  вдигал бариерата в НСО  да излиза по телевизията и да плещи глупости по адрес на Гриша Ганчев, Васил Божков, Ахмед Доган и Алексей Петров, който лично му ги е поръчал всичките за убийство. Ако при мен дойде такъв човек, с толкова сензации подръка, на втората минута бих го изгонил от редакцията, защото веднага ще преценя, че е лудичък.
За МВР, прокуратурата, съда, Огнян Стефанов и Люба Кулезич това е вестителят на истината, който ще разкаже всички тайни на прехода. Ами това е гламаво. Как се спори с такава нелепост? Ужасно е, че тя се превръща в достатъчно основание един човек, който и да е той, да бъде пратен зад решетките, а този фарс да бъде отразяван от медиите като съвсем нормален процес. И тук най-големите злодеи са слугите, които обслужват този абсурд. Мога да разбера Цветанов, който се е чалнал от шестте си апартамента, внезапното си забогатяване и шеметната си кариера, защото очевидно не е бил и никога няма да бъде подготвен за тях.
Не мога да разбера онези, които го правят възможен. Които кимат умно, докато им говори глупости, и които дори му позволяват да се меси в българското законодателство, в съдебната власт и въобще във всичко, което е по-сложно от носенето на цветя от името на генерал Борисов. Както казах в началото, заради всичко това е много трудно да се говори разумно за българското правораздаване чрез делото „Октопод“, пък и не само за него. Такъв водевил тече и в здравеопазването, и в социалното осигуряване, и в образованието, въобще във всичко, което изисква някакъв здрав разум, добра воля и най-вече силна общност от хора.
У нас всичко е Бойко Борисов, Юлиан Вучков, Бареков, двете Златки и Николета, чака-рака, безумие без край. И всичко това, поставено под мониторингов контрол от Европейската комисия. Кустурица ряпа да яде. А защо не прекръстим страната си на „Кошарите“! Би било по-справедливо. Моята България няма нищо общо с това уродство.

 Явор Дачков, в. „Галерия”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *