Ден закъснение те вкарва в черния списък

МВФ се плаши от големите харчове за вносни стоки, а не от лошите заеми

Банките готови да предоговорят всичко по договора освен датата за вноските

Раздадените лоши кредити през миналата година са едва 412 милиона лева, заяви в петък управителят на БНБ Иван Искров. Става въпрос за заеми, които са необслужвани – над три месеца по тях не са постъпвали никакви вноски. Общият брой на т. нар. класифицирани кредити е под 1,5 млрд. лв. Според поредните промени в нормативната база на Централната банка, в това число се включват и заемите, по които има закъснение дори от един ден. В същото време собственият капитал на банковата система в България е близо 3 млрд. лв. (2,957), а заделените провизии – 643 млн. лв.

За нарастване на невърнатите заеми се пророкува от доста време. Песимистично настроените анализатори смятаха, че с либерализирането на режима за раздаване на кредитите неминуемо ще има пробиви и ще се промъкнат и недотам платежоспособни кредитополучатели. Или при все още неукрепналия пазар на труда у нас ще има хора, които няма да си плащат вноските, защото са надценили сигурността на работата си. За съжаление Международният валутен фонд не се тревожи толкова, че хората може да останат без работа и ще им вземат покрива над главата, а че купуват много и влошават търговското салдо.

В крайна сметка не става ясно много или малко са посочените от Искров 412 милиона. Ако се направи сравнение с резултатите в края на октомври, общият размер на отпуснатите заеми от цялата банкова система е 17,477 млрд. лв. Необслужваните заеми съставляват едва 2,36 на сто от всички раздадени от банките заеми, включително за държавните предприятия и бизнеса. Което е една доста добра позиция и няма основания за тревоги. Още по-малко – за трусове в системата. Ако пък съпоставим т. нар. класифицирани заеми към общия брой, тогава съотношението наистина рязко се вдига – около 8 процента от всички. Тук обаче заради промените от последната година в заделянето на допълнителни резерви картината не е много точна. Ако например падежът на вашия кредит е на първо число от месеца, а вие получавате заплата на второ и внасяте погасителната сума тогава, вие сте един напълно неизряден клиент, а вашият заем постоянно е в графата „класифицирани“. В случая заплахата за системата от страна на вашия кредит практически е нулева. Но според наредбите на БНБ изобщо не е така. Най-необяснимо е обаче защо банките не допускат промяна на датата на падежа. В договорите тя е изрично упомената като закована. Може да ти намалят лихвата (заради новите спадове на пазара), може да предоговорите почти всичко, в това число и срока, или да ви дадат гратисен период, ако имате проблеми с бизнеса. Срокът обаче остава непроменен. Някои банки дори имат своя точно определена дата, която не зависи от това кога е усвоен заемът. По този начин банката насила те вкарва там, където не ти е мястото. Тя сама си прави мечешка услуга, защото влошава съвсем ненужно качеството на кредитния си портфейл.

В сравнение с 31 декември 2004 г. общият размер на отпуснатите кредити за фирми и граждани към края на 2005 г. е нараснал с 4,392 млрд. лв., пише в прессъобщението на БНБ от 27 януари за състоянието на банковата система. Тук се включва и овърдрафтът. В процентно изражение ръстът на тези заеми е 54%. Най-голям дял от тях като количество имат търговските кредити, но жилищните растат най-бързо – за една година те са се удвоили.

Какво става с т. нар лоши кредити? При такъв голям ръст на раздадените пари въобще техният ръст може да се вземе за пренебрежимо малък. Тъй като всички се тревожат за бъдещата неплатежоспособност на гражданите, да направим сравнението сред тях. Ако приемем за база за сравнение март 2004 г., когато все още не бяха влезли в сила ограниченията за кредитирането и ръстът му стремително вървеше нагоре, редовните заеми за граждани са били 95,1% от всички. По това време в тази категория наистина се влизаше много трудно. Просрочията трябваше да са доста сериозни и за по-дълъг период, отколкото сега. През септември 2005 г., когато вече се заделяха допълнителни резерви, редовните заеми бяха намалели с 0,9% – на 94,2 на сто от всички раздадени. Почти година по-късно, когато кредитирането вече е нараснало почти два пъти, класифицираните кредити са се увеличили с 3 на сто, а редовните са станали 91%. При това, както вече обясних, далеч не всички класифицирани заеми не се връщат.

Валерия Стойкова