Депозит или фонд?

Кои са най-важните неща, за които трябва да се информирате, когато решите да спестявате? В тази връзка ще направя някои разграничения между това – да държите парите си в банка на депозит или да инвестирате средствата си в договорен или инвестиционен фонд.

ДЕПОЗИТИТЕ са парите, които вложителите дават на банките „на заем”, срещу което те получават възнаграждение – лихва. Те могат да бъдат краткосрочни – от една седмица до 1,3,6 или 12 месеца и дългосрочни – над 1 година. Обикновено за депозитите се сключва писмен договор, в който са описани размер, срок, лихвен % и всички специфични условия по съответния продукт.

Предимства да изберете този начин на спестяване са:

Доходността е гарантирана до датата на падежа.
Съгласно българското законодателство по депозитите е гарантирана и главницата от Фонда за гарантиране на влоговете до 100 000 евро /196 000 лева/на един човек в една банка.
Освободени са от такси за месечно обслужване.
Налични са по всяко време, т. е. може да ги ползвате винаги когато ви потрябват.

Когато избирате депозитния си продукт, обаче, е много важно да го съобразите с вашите конкретни нужди. Ако решите да променяте сумата по време на срока, т.е. да я намалите или увеличите, трябва да знаете, че в повечето случаи се приема за нарушаване на договора и обикновено:

губите част от начислената до момента лихва или цялата.
Има и депозити, напр. с авансово изплащане на лихвата, при нарушаването на които има и такса, която е за сметка на главницата.
Ако изтеглите сума надхвърляща 3000 – 5000 лв., плащате и такса теглене.
Като планирате разходите по сметката си имайте предвид и 10% данък върху лихвата, който се въведе у нас от януари 2013г.

При ДОГОВОРНИТЕ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ се събират повече на брой инвеститори с по-малки суми и близки инвестиционни цели за постигане на значително по-високи резултати, в това число и възможност за допълнителна доходност. И това всъщност е основното предимство на фондовете. При тях обаче тази доходност не е гарантирана, както не е гарантирана и вложената сума и тя може да е както в положителна посока, така и в отрицателна за определен период от време. При тях доходността се определя от разликата – покачване или спад в цените на дяловете, които сте закупили. Фондовете нямат и определен срок, а имат препоръчителен инвестиционен хоризонт и той се определя от риска на активите, в които се инвестират средствата ви.

Фондовете са освободени от данък върху доходността и за това все по-често започват да се рекламират като „алтернатива на депозита” за освобождаване от данък „лихва”.

Всъщност, както стана ясно по-горе, това е чудесен начин за повишаване на доходността и спестяване от данъци и смятам, че всеки би могъл да се възползва от тази възможност. Имайте пред вид обаче и съответните разходи, които ще направите и за които задължително трябва да попитате:

Обикновено фондовете са с по-голяма първоначална вноска.
При закупуването на дялове от някой фонд имате встъпителна такса. Тя може да е от 0,10% до 5% от инвестираната сума.
Имате и такса „управление” през времето на участие във фонда.
Такса за обратно изкупуване, която също е процент от инвестицията.

За клиентите с по-малко опит, но с желание за инвестиране, фондовете започват да предлагат и спестовни планове с ежемесечно инвестиране на по-малки суми. Това помага за осредняване на цената на дяловете и понижаване на риска от обезценка на инвестицията. При тези планове разходите са по-малки и обикновено са включени в годишната такса за управление или при обратно изкупуване.
И в заключение: който и начин да изберете за съхранение или управление на спестяванията си, винаги се допитвайте до някой независим и компетентен специалист, който ще разясни предимствата и рисковете при използването на съответния финансов инструмент.