Депутати вадят бързите кредити в отделен нов закон

Или БНБ, или КФН ще лицензират небанковите финансови дружества

Дейността на компаниите, отпускащи бързи кредити, ще бъде уредена в отделен закон. БНБ и Министерството на финансите (МФ) имат на разположение две седмици (от тази нататък), за да се произнесат по изпратени- те им вече предложения за изцяло нова уредба за небанковите финансови компании за потребителски кредити. Това каза пред „Капитал Daily“ Йордан Цонев, председател на комисията по бюджет и финанси към

Народното събрание и депутат от ДПС. По думите му след обратната връзка от централната банка и финансовото министерство той има готовност веднага да внесе готов законопроект в парламента. Разработени са различни варианти на проекти на нов закон и според становищата на БНБ и МФ ще се реагира със съответния вариант, уточни той.

Чисто нов закон

Цонев засега не пожела да даде подробности по конкретни регламенти за компаниите и самите бързи кредити. В изготвените изцяло нови регламенти е предвидено дружествата за потребителско кредитиране да преминат на лицензионен режим с последващ постоянен надзор. Лицензира- щата институция ще бъде или БНБ, или Комисията за финансов надзор, като това ще се реши според желани- ето им. Ако и двете проявят желание, предпочитанията са това да е централната банка, каза още Йордан Цонев. Заложени са и изисквания за ниво на капитал. Към момента този тип дружества са само на регистрационен режим към БНБ, като също имат изискване за минимален капитал, за да бъдат регистрирани. Се- га те не подлежат на надзор от специализиран регулатор. Самите заеми, които отпускат, влизат в обхвата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), ако са в размер от 400 лв. до 147 000 лв. В края на миналата седмица с проект на промени в закона, внесени в парламента, и заемите под 400 лв. се вкарват в обхвата на ЗПК. Преди десетина дни и социалдемократите в „Коалиция за България“ обявиха, че имат законопроект с таван на годишния процент на разходите по бързи кредити от 24%.

В различните варианти на подготвения изцяло нов и отделен закон за бързите заеми са предвидени различни възможности – с таван или без таван на лихвите. Материята е сложна, тъй като самите кредити са различни като срок – за седмица, за месец, за година, отпускат се без гаранции и обезпечения, посочи още Цонев.

Специално антилихварско законодателство

В същото време председателят на Сметната палата Валери Димитров, който е бил дългогодишен юрист на БНБ, а по време на НДСВ – председател на икономическата комисия към парламента, определи като негодно предложението за лицензиране – засилено административно регулиране и надзор на този тип компании, и прилагането на капиталови изисквания. Пред „Нова телевизия“ Димитров посочи, че не се търси никакво решение за спиране на лавинообразно растящите лихви по бързите кредити. Според него налагането на законоустановен таван на лихви- те е част от решението на проблема. „Има нужда от специално антилихварско законодателство, изградено на основата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). От гледна точка на този закон бързите кредити са явна злоупотреба с договорната свобода“, посочи Валери Димитров.

По думите му може да се установи законово т.нар. частична нищожност. Това означава плащания над законоустановен предел на лихвите и таксите по бързи- те кредити да бъдат обявени за нищожни и недействителни, обясни Димитров. Той посочи още, че разме- рът на този предел е въпрос на пазарни изчисления. Според него трябва да се даде и специално право на засегнатото лице – кредитополучателя, да атакува такива лих- вени клаузи пред съответен орган, например пред Комисията за защита на потреби- телите, която има право да ги обявява за неравнопоравни. Той предложи още и да се обърне редът на погасяване на заем при просрочие – първо да се погасява главницата и след това лихви и други разходи. Сега уредбата по ЗЗД е обратна – първо се погасяват лихви и други задължения, а неизплатена- та главница в същото време продължава да трупа разходи. Валери Димитров каза, че е изпратил предложенията си до две парламентарни комисии и един вицепремиер, но не е получил конкретен отговор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *