Деца на оръжейниците поведоха протестно шествие
Около 100 ученици от Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот с плакати и викове „Дайте им парите!“ и „Ние сме със вас!“ пристигнаха пред портала на на ВМЗ в 12.00 часа, точно когато започваше обедната почивка на стачкуващите оръжейници. Тийнейджърите скандираха няколко минути пред портала, а от другата му страна стояха работниците. И от двете страни имаше хора, които плачеха. „Ние сме със вас!“ – викаха децата и размахваха плакати. После внезапно първата редица момчета и момичета се отдели от групата направо яхнаха портала. Покатерени върху вратата, децата продължиха да викат.
„Ние сме тук, за да подкрепим родителите си и близките ни, които работя във ВМЗ“, заяви Мариета от 11 клас. „Време е да застанем до нашите майки и бащи. Какво е това – за три месеца – по 60 лева на месец!“ “ Майка ми работеше преди тук, сега е във Вагоноремонтния завод. Баща ми е починал, но на много мои съученици поне единият родител работи тук. Сами решихме да дойдем днес на обяд тук, никой не ни е канил!, включи се в разговора приятелка на Мариета. „Стана спонтанно, решихме го в голямото междучасие!“ – допълни трета.“Глад и мизерия госпожо, какво да ви кажа! Нищо няма на масата вечер. Вече нямаме ток и вода“, разплака се 18-годишната Дарина от Московец. „Да, на село живеем, но нямаме двор, нямаме и възрастни хора, които да ни помагат с пенсиите си. Брат ми е женен, вкъщи сме само аз, мама и тате. Те и двамата работят във ВМЗ. В 12-ти клас съм, тази година ще трябва да съм абитуриентка. И каква абитуриентка ще бъда – на бал няма да хода, защото ние нямаме пари за храна, а какво да говорим за бална рокля и за бал“ – продължи разстроената Дарина. „И двамата ми родители имат заеми, всеки божи ден у нас пристигат писма от банките – как ще се връщат тези заеми, как ще изкарам училище – не знам!“, разплака се с глас момичето. „Нищо не коментират нашите вкъщи, защото просто са отчаяни и не им се говори“, – допълни тя.
В подкрепа на стачниците отново бяха дошли стотици граждани. „Не бива да се правят съкращения във ВМЗ, това ще доведе до неговото унищожаване, заяви Стойчо Дудов, вече пенсионер, дошъл да подкрепи колегите си. „Останат ли 1000 работници във ВМЗ, вече няма да може да се прави военно производство. Военното производство е скъпо, прави се с много хора, които са специалисти. Не може да вземеш човек от улицата и да го вкараш в завода. Да не говорим, че се разбиват хиляди съдби. Ето го моят приятел – той е инженер, на 60 години е, къде да отиде за следващите три години докато у дойде време за пенсия“, коментира мъжът.
След като младежите скандираха около 15-тина минути синдикалните лидери, които бяха от другата страна врата, ги поканиха да си тръгват. „Благодарим ви за подкрепата, време е да си тръгвате!“, прикани ги председателят на КТ „Подкрепа“ Димитър Атанасов.
Децата се обърнаха и, продължавайки да скандират, тръгнаха към подбалканския път, който минава пред завода. Те спряха за около 15 минути на шосето, десетина полицаи охраняваха събитието и отбиваха движението. Младежите бяха последвани от стотици граждани.Към шествието се присъедниха и близо 2000 работници от ВМЗ, които вече бяха в обедна почивка. Водено от тийнейджърите цялото шествие се отправи към площад „Иван Вазов“. Чуха се и викове „Бойко вън!“Две от момчета се покаретиха на паметника на народния поет и от там развяха едно знаме и плакат „С вас сме!“. Шествието се върна отново в завода, работниците се прибраха зад портала, тийнейджърите си тръгнаха. „Да, днес сме с по две неизвинени отсъствия, но не се отказваме. Утре пак ще сме тук, заявиха те на тръгване.
Днес следобед синдкатите очакват от ръководството на ВМЗ да им предостави допълнителна информация относно оздравителните мерки, а на 24 януари да започнат преговори по оздравителния план. Двата синдиката действаме заедно, за нас съкращението на 900 човека е неприемливо. Но освен съкращения ние искаме да видим в този оздравителен план и други мерки – съкращаване на разходите, нови договори за работа. Съкращението на работници не решава въпроса, заявиха лидерите на НС-КНСБ Иванка Иванова и Димитър Атанасов.
Финанси