Джордж Сорос: Победата на Ангел Меркел е пирова

Що се отнася до Германия, драмата с евро кризата е приключила. Темата почти не бе засегната по време на предизборната кампания в страната. Канцлерът Ангела Меркел направи всичко необходимо за оцеляването на еврото. Тя направи това с най-малките разходи, които Германия можеше да направи – подвиг, с който си спечели подкрепата както на проевропейски настроените германски граждани, така и на тези, които вярват, че тя може да защитава интересите на страната. Грандиозната й победа на изборите не бе изненадваща.

Милиардерът и собственик на Soros Fund Management Джордж Сорос коментира ролята на Германия като спасител на еврото пред сайта Project Syndicate. Финансистът отваря темата за еврооблигациите и излага своите виждания за това как те биха излекували дълговата криза в еврозоната.

Победата на Меркел бе пирова. Статуквото в еврозоната не е нито приемливо, нито устойчиво. Всеки икономист би описал ситуацията като ниско равновесие. Аз я определям като кошмар. Такъв, който причинява ужасяваща болка и страдания. Те лесно биха могли да бъдат избегнати, ако погрешните схващания и табутата, които ги причиняват, бъдат разсеяни. Проблемът е, че страните длъжници понасят цялата болка, докато кредиторите причиняват погрешните схващания и табутата.

Един пример са еврооблигациите, които Меркел заклейми като табу. Все още те са очевидното решение за изхода от кризата с еврото. Още с присъединяването си към еврозоната, държавните ценни книжа на страните членки бяха изложени на риск от дефолт.

Развитите държави никога не изпадат в неплатежоспособност, защото те винаги могат да напечатат пари. Но, когато преотстъпим това право на една независима централна банка, страните членки на еврозоната се оказват в позицията на развиващи се държави, които са взели заем в чуждестранна валута. Нито властите, нито пазарите са разпознали това преди кризата, свидетелствайки за погрешното им мислене.

Когато в обращение бе въведено еврото, властите всъщност заявиха, че държавните облигации на страните членки са безрискови. Търговските банки можеха да ги държат без да отделят допълнителни резерви, а ЕЦБ ги прие наравно със същите условия, по които предоставяше своите отстъпки. Това създаде перверзно поощрение за търговските банки да купуват по-слаб държавен дълг с цел да спечелят от няколкото базисни пункта, след като диференциала на лихвените проценти на практика се доближи до нулата.

Но сближаването на лихвените проценти всъщност причини отклонение. По-слабите държави се радваха на подем в сектора на недвижимите имоти, потреблението и инвестициите, докато Германия, нагърбена да носи фискалната тежест на обединението, трябваше да въведе мерки за строги икономии и да проведе структурни реформи. Това е произходът на кризата в Европа, но по това време не беше разпозната. Дори и днес тя все още не може да бъде разбрана.

Преобразуването на всички неизплатени държавни облигации (с изключение на Гърция) в еврооблигации до момента ще бъде най-доброто лекарство. Процесът няма да изисква никакви трансферни плащания, защото всяка страна ще бъде отговорна за обслужването на собствения си дълг. Това ще наложи по-стриктна пазарна дисциплина в страните длъжници в сравнение с тази, която е налице сега, защото те ще могат да емитират еврооблигации само за да рефинансират старите си задължения. Всеки допълнителен заем ще бъде за тяхна сметка, а пазарите мога да налагат наказателни лихви за прекомерно големи заеми.

Еврооблигациите значително ще намалят разходите на свръхзадлъжнелите страни и ще постигнат много за възстановяването на равнопоставеността в еврозоната. Кредитният рейтинг на Германия няма да бъде изложен на опасност, защото еврооблигациите ще се сравняват с облигациите, издадени от други големи държави.

Еврооблигациите няма да излекуват различията в конкурентоспособността. Държавите от еврозоната все пак ще трябва да извършат свои собствени структурни реформи. Но те могат да компенсират основния недостатък на еврото. Всички алтернативи са по-лоши – те или включват трансферни плащания, или създават неравнопоставеност, или и двете. А и що се отнася до опозицията на Меркел – при тях за еврооблигации и дума не може да става.

Гърция също е жертва на погрешните схващания и табутата на кредиторите й. Всички знаят, че страната никога няма да може да изплати дълговете си, голяма част от които се държат от официалните иституции: ЕЦБ, МВФ, дори и страните членки на еврозоната. След като преживя доста болки и страдания, Гърция е на път да отчете първия си бюджетен излишък. Акоофициалните иституции могат да откажат плащанията, докато все още Гърция изпълнява условията, поставени от Тройката (ЕЦБ, Европейската комисия и МВФ), частните капитали ще се завърнат, а икономиката ще се възстанови бързо.

Мога да потвърдя от личен опит, че инвеститорите ще се върнат в Гърция като ято птици, когато веднъж завинаги дълговото бреме изчезне. Но иституциите не могат да отпишат дълговете си, защото това би противоречало на множество табута, особено на тези на ЕЦБ.

Германия ще е добре да си спомни, че вече три пъти в своята история успя да извлече ползи от отписването на дългове. Първият – чрез Плана Дауес от 1924 г., който намали репарациите, които Германия трябваше да плаща след Първата световна война. Планът Йънг от 1929 г. редуцира сумата и даде на страната голяма отсрочка. Планът Маршал след края на Втората световна война също й предостави дългови облекчения.

Настойчивостта на Франция да й бъдат изплатени големи репарации след края на Първата световна война подготви почвата за възхода на Хитлер. Популярността на гръцката неофашистка партия Златна зора е подобен феномен.

Тези два примера обясняват защо описвам кризата в Европа като кошмар. Само Германия може да го приключи, защото, като страната с най-висок кредитен рейтинг и с най-голямата и силна икономика до момента, именно тя командва.

Германия, която помни историята си, не иска да поема ролята на хегемон. Сегашната ситуация не е зъл германски заговор. И все пак Германия не може да избяга от правата и задълженията, които вървят ръка за ръка с тази роля. Страната трябва да се научи да се държи като хегемон. Ако го направи, Германия може да спечели вечната признателност на държавите, които в момента са й подчинени – така, както чрез Плана Маршал САЩ спечелиха признателността на Европа. Ако Германия не се възползва, това ще доведе до разединение и евентуален разпад на Европейския съюз.

Разбира се, много държави преживяха кошмари. Но ЕС не е само една държава. Той е незавършена асоциация на суверенни щати, която няма да преживее и десетилетие, или повече, в стагнация. Това не е в интерес на Германия, а състоянието на европейците може да се влоши в сравнение с тогава, когато са се впуснали в приключението наречено Евеопейски съюз.

Обратният завой никога не е лесен за политиците, но изборите предоставят възможност за промяна на курса на политиката. Най-добрата възможност ще бъде за следващото правителство на Меркел, което да създаде независима експертна комисия, която да прецени алтернативите без да се съобразява с наложените табута.