Диагнозата на САЩ – евросклероза

Bloomberg

САЩ избегнаха японското състояние на продължителна стагнация само за да попаднат в лапите на евросклерозата – хронично висока безработица при растяща икономика.
Специалистите започнаха да дават прогнозите си за 2011 г. и картината не е никак приятна. Ян Хациус, главен икономист в Goldman Sachs Group Inc., Ню Йорк, предвижда ръст на безработицата до 10,75% до средата на 2011 г., при 10% в момента.
Дори оптимисти като Брус Касман, главен икономист в JPMorgan Chase & Co., Ню Йорк, смятат, че безработицата ще остане доста над средните за последните 20 години 5,6%. Касман, чиято прогноза за икономически растеж от 3,4% през 2010 г. е по-висока от средната (2,6%) на 83 икономисти, запитани от Bloomberg News, предвижда безработица от средно 9,9% през следващата година и 9,3% през 2011-а.
„Страхувахме се от японски сценарий, но по-реалната опасност е евросклерозата“, казва Дейвид Уайс, главен икономист в Standard & Poor’s Corp., Ню Йорк.
Заплахата от европейския щам на продължителна безработица означава, че Федералният резерв, който днес и утре провежда последното за годината заседание по политиката, няма да вдигне почти нулевата си основна лихва през 2010 г., смята Къртис Арледж, един от шефовете на отдела за американски ценни книжа с фиксиран доход в BlackRock Inc., най-големия мениджър на активи в света.
„Едва ли ще се замислят върху подобна мярка преди третото или четвъртото тримесечие на 2010 г. – казва Арледж, който участва в управлението на над $500 млрд. – Не бих се изненадал, ако това стане чак през 2011 г.“
Инвеститорите в облигации трябва да очакват сериозно предлагане на държавни ценни книжа, тъй като бюджетният дефицит ще остане близо до миналогодишния рекорд от $1,4 трлн., допълва Касман. Безработицата ще допринесе за запазване на дефицита, като убие постъпленията от данъка върху доходите и наложи по-големи държавни разходи за помощи за безработни.
Като връзва ръцете на Фед, високата безработица ще позволи на правителството да финансира дефицита на ниска цена. Финансовото министерство продаде 2-годишни облигации за $44 млрд. на 23 ноември при рекордно малка доходност от 0,802%.
Годишният икономически растеж през 2011 г. ще е 2,8% според консенсусната прогноза в проучването на Bloomberg News, т.е. по-слаб от средния годишен темп от 3% за десетилетието преди началото на рецесията през декември 2007 г.

Големи разлики

Консенсусната прогноза за САЩ за тази и следващата година прикрива големи разлики сред икономистите относно перспективите. Мохамед ел-Ериан, главен изпълнителен директор на калифорнийската Pacific Investment Management Co., управляваща най-големия облигационен фонд в света, твърди, че САЩ са навлезли в „нов нормален“ период с годишен ръст от 2%. Според него растежът ще отслабне през второто полугодие на идната година след силен старт.
„По-скептичен съм от консенсусната позиция – споделя Ел-Ериан, според когото доларът ще премине през „периоди на негативен натиск“ идната година. – Ще започнем годината с ръст от 3% и ще я приключим при 2%.“
По-оптимистично настроен е Лари Кантор, шеф проучвания в Barclays Capital Inc., Ню Йорк. „В момента американската икономика расте с 4-5%. След рязък спад обикновено има скок заради потиснатото търсене, политиките за стимулиране и други подобни фактори“, коментира той.
Херберт Гирш, бивш президент на Института за световна икономика в германския град Кил, създаде термина „евросклероза“ през 1985 г., с който описва европейските икономики, тормозени от висока безработица във време на общ растеж. През въпросната година незаетите в трудоспособна възраст са били средно 9% във Франция, 11,4% във Великобритания и 8,2% в тогавашната Западна Германия.
Икономистите казват, че европейската болест, проточила се до средата на 90-те години, е била причинена от парична политика, насочена основно към борба с инфлацията и запазване на валутната стабилност; щедри социални помощи и помощи за безработни, насърчили хората да си останат вкъщи, както и мерки като пакети за обезщетения за служителите при прекъсване на трудовия договор, които възпирали компаниите да назначават кадри.
Лорънс Бол, професор по икономика в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, казва, че част от лицата, отговорни за държавните политики в Европа през 80-те и 90-те години (сред които бившият британски премиер Маргарет Тачър), били „усърдни борци срещу инфлацията“, които запазили лихвите високи дори след отшумяване на ценовия натиск. „За тях инфлацията е като вампир – не можете да я убиете веднъж и завинаги“, твърди той.

Стабилни валути

Европейските централни банки са били лишени от възможността да понижат лихвите и заради необходимостта да поддържат паричните си единици стабилни в рамките на Европейския валутен механизъм, предшественика на Европейския валутен съюз и еврото, допълва Бол.
Високото равнище на безработицата в Стария континент през 80-те и началото на 90-те години произтича от ограничената трудова мобилност, се твърди в актуален анализ на професорите по икономика Тито Боери от университета „Бокони“ в Милано и Пиетро Гарибалди от Университета в Торино. Те констатират, че мобилността е започнала да се покачва, а безработицата да спада от средата на 90-те години, след като европейските страни редуцирали помощите за безработица и улеснили освобождаването на служители.
САЩ започват да подражават на Европа и да увеличават ролята на централното управление в икономиката, казва икономистът Едуард Прескот, носител на Нобелова награда. „Има промяна в режима“, пояснява той. Данъците вероятно ще скочат, а това ще натежи на американската икономика, като намали стимулите за работа, както стана в Европа, допълва Прескот.
САЩ показват и друг симптом на евросклероза – високо ниво на дългосрочната безработица. Около 5,8 мн. американци са без работа повече от 26 седмици, което е 38% от незаетите – рекорден процент от началото на статистиката през 1948 г.
Равнището на безработицата, в което влизат почасовите работници, предпочитащи позиция на пълен работен ден, и хората, които искат да работят, но са се отказали да търсят, бе 17,2% през ноември. „Имаме основание да се страхуваме от американска склероза. Това би било ужасно. Огромен брой хора ще останат зад борда“, споделя Бол.