Дигитализиран ли е българският бизнес

Дигиталният хъб са хората и процесите, които ги свързват, които дават много качествено ниво на крайния продукт с висока добавена стойност. Дигиталният хъб не е просто наличието на един суперкомпютър.

Изграждат дигитален хъб във Враца - www.stroitelstvoimoti.com

В този смисъл София не е дигитален център на България или на района на Югоизточна Европа. Това не е факт и няма да стане факт, докато не разберем, че хората са в центъра на процеса. Това е мнението на Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в Българска стопанска камара, изказано в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването “В развитие”, информира investor.bg.

Той коментира темата за дигитализацията в комуникацията между обществото и публичната администрация и отбеляза, че дигитализация има, но не е достатъчна, а дори се наблюдава лек спад в годините след пика през 2010-2013 г.

“Факторите са много, не може лесно и бързо да се реши този въпрос”, смята Илиев.

Според експерта повишаването на нивото на дигитализацията в България е ключово, като се има предвид професиите на бъдещето, навлизането на Индустрия 4.0.

По думите на Илиев пандемията вече е оказала позитивен и дълготраен ефект по отношение на комуникацията с администрация и съобщи, че в една четвърт от големите предприятия има назначени ИТ специалисти, които имат отношение в процеса на производство или реализация на продукцията,  а при средните фирми те са в една пета от фирмите.

“За училищата още е спорно доколко са намерили ефективен начин да се справят с онлайн обучението”, отбеляза той. Той напомни, че от 2012 година България не предоставя информация за наличието на компютри в училищата и там има чувствително изоставане.

Друга тема, която главният директор „Външноикономическо сътрудничество“ в работодателската организация коментира, е предложението на БСК предприятията да бъдат освободени от данък върху печалбата през 2020 и 2021 година.

Той определи идеята като “възможно най-чистия вариант”, тъй като вместо да се оставя на държавата да играе преразпределителна роля, предприемачите сами могат да решат за какво да използват парите, които те са генерирали.

“Ако това предложение се приеме, фирми, които не са генерирали печалба, няма да получат нищо… И обратното – фирмите, които генерират печалба, работят много – един вид ще бъдат възнаградени”, обясни Веселин Илиев.

Как ще бъдат компенсирани 2,7 млрд. лева в хазната от пари, които няма да влязат при намаление на данъците?  Какви са добрите примери за онлайн обучение в училищата? Кои са нормативните пречки при онлайн плащанията?

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *