Димитър Иванов: Правителството е безсилно пред кризата
Иванов посочи, че конвенционалните обяснения за ускоряването на инфлацията в страната не са достатъчни. В рамките само на месец юли има повишение на потребителските цени от 1.5%, а за годината – юли 2012 г. спрямо декември 2011 г, поскъпването е 2.1%.
Налице е комбинация от рационални и ирационални фактори, обективни и субективни, които влияят върху повишаването на цените на основната кошница от продукти в страната, счита Иванов. Ако погледнем обективната макроикономическата обстановка в страната, не би следвало да има инфлация. Редица фактори влияят чисто дефлационно.
Първо, налице е безработица от близо 13% и тя няма как да действа инфлационно. Има високи лихвени проценти и свиване на кредитирането. Няма силно нарастване на потреблението и на паричната маса. Годишният прираст на така наречените широки пари, паричният агрегат М3, се забавя. Политиката на правителството за свиване на фискалните дефицити е също дефлационна.
С оглед на всичко това, според Иванов инфлацията се дължи отчасти на огромната световна криза, която се задава, вследствие на бедните реколти в Китай, в Америка и в други страни. Налице е и огромна геополитическа несигурност на петролните и енергийни пазари. Но тези фактори имат ограничено влияние върху потребителските цени в България.
Основната причина за поскъпването на живота е спадът на доверието, счита икономистът. Става въпрос за доверието към възможния изход от кризата, а книжните пари, каквито и да са те, имат стойност само заради доверието.
Очаква се през следващата година цените на месо, на мляко, на яйца, на олио, на захар, да скочат с шест до седем процента. А в България това повишение ще има по-драматичен ефект, отколкото в Западна Европа, защото там хората дават за храна около 19% от доходите си, а тук приблизително 40 – 45%.
Това означава, че за едно средно семейство, с двама работещи и получаващи доходи, и с две деца, сметката за храна догодина може да се увеличи с 50 – 55 лева на месец, смята Иванов.
Повишаването на инфлацията е фискален феномен и психологически проблем. В страната са налице скрити, закъснели фискални дефицити във всеки един сектор. Икономистът дава за пример БДЖ, образование, здравеопазване.
Сега тези скрити фискални дефицити започват да се надуват и да се пукат и бюджетът не може да се справи с тях. Това допълнително ще вдигне цените на ред продукти и услуги – като почнем от транспорт, минем през всички видове енергийни ресурси, оттам това ще се отрази върху много продукти от кошницата за потребление. Тоест инфлацията се дължи и на закъснелите реформи.
Според Иванов се получи така, че за последните години правителството на ГЕРБ водеше една икономическа политика, основаваща се на тайната надежда, че кризата ще отмине и растежът на българката икономика ще се възстанови.
Както обаче при Станишев, така и сега особено при правителството на Борисов това се оказа дълбоко погрешна теза, тъй като сме свидетели на един силно болезнен процес на обедняване, на ерозия и колапс на частния сектор.
Нещо повече, правителството в момента не разполага с особени амуниции да се справи с вътрешната криза, а в една комбинация от краткосрочен и средносрочен период към нея няма как да не добавим вече идващата много голяма и тежка геополитическа криза, близка до нашия регион.
При тези условия хората, потребителите, фирмите, всички ще се въздържат от едно засилено потребление – факт, който за съжаление допълнително ще отслаби икономиката ни.
Даже да приемем това, което правителството прави и обеща да продължи да прави до изборите, т.е. един евентуално очакван растеж на частното потребление, идващ от повишаването на заплатите и отчасти на пенсиите, няма как да стимулира това частното потребление, тъй като това повишение не рефлектира в ръст на реалните заплати.
Този своеобразен държавно-капиталистически модел на икономика, с примес на силни социалистически елементи, установен в България, е вреден за страната и за благосъстоянието на българските граждани, счита Димитър Иванов. Този модел се нуждае от категорична промяна.
Финанси