Днес валутните пазари очакват тройно лихвено решение

Мнозинството от пазарни анализатори очакват, че Европейката, Английската и Канадската централна банка ще оставят основните си лихвени проценти непроменени след края на днешните си заседания. През последната година трите централни банки драстично намалиха основната си лихва в стремежа си да се преборят с рецесията и опасността от дефлация.

Изненади може да има единствено по отношение на нетрадиционните мерки на Европейската централна банка за разхлабване на паричната политика. С най-голямо нетърпение се очакват подробностите, свързани с нейната програма за изкупуване на финансови активи на стойност общо около 60 млрд. евро.
Първо ще излезе решението на комитета за парична политика към Английската централна банка. Основната лихва във Великобритания най-вероятно ще остане на рекордно ниското ниво от 0,5% и през този месец. Не се очакват и промени по отношение на програмата за изкупуване на финансови активи, след като през май АЦБ увеличи нейната стойност от 75 на 125 млрд. британски лири. В случай че АЦБ отново разшири параметрите на програмата, може да се очаква поевтиняване на британската валута.
Нещата изглеждат по различен начин при Европейската централна банка. През май президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише съобщи, че ръководената от него институция ще прибегне до нетрадиционните способи за разхлабване на паричната политика и ще изкупи обезпечени облигации за общо 60 млрд. евро през следващите 6 до 12 месеца.
Целта на ЕЦБ е да подпомогне определени сегменти на финансовите пазари, които са били най-силно засегнати от икономическата криза. Подробностите все още са неясни, което може да означава, че Управителният съвет на банката не е стигнал до консенсус. През миналата седмица стана ясно, че ЕЦБ може да прибегне до т.н. „стерилизирана“ интервенция, чрез която изкупуват определени финансов активи, но в същото време се продават други, за да не се увеличава паричната маса в обращение.
Според някои анализатори действията на ЕЦБ са твърде предпазливи, защото стойността на изкупуваните финансови активи се равнява на по-малко от 1 процент от брутния вътрешен продукт на еврозоната. В същото време Английската централна банка и Федералният резерв планират да изкупят финансови активи на стойност съответно 2% и 8% от техния брутен вътрешен продукт.
От друга страна, немският канцлер Ангела Маркел разкритикува решението не ЕЦБ, защото Германия не е съгласна с наливането на пари в икономиката по този начин. Еврото остава стабилно през последните месеци именно защото основната лихва в еврозоната е по-висока от тази в САЩ и Великобритания, а експанзивната парична политика на ЕЦБ не е така агресивна, както в САЩ, Япония, Швейцария и Великобритания.
Канадската централна банка бе първата централна банка, която разкри предварително каква ще бъде нейната парична политика до средата на 2010 г. и се ангажира да не я променя. Ръководството на централната банка намали основната лихва до 0,25% през април и заяви, че ще я запази на това ниво през следващата година. Канадската централна банка се въздържа от увеличение на паричната маса в обращение, за разлика от централните банки в САЩ, Великобритания, Швейцария, Япония, а сега и тази в еврозоната.
Пазарните анализатори смятат, че Канадската централна банка няма да прибегне до операции на открития пазар, защото фискалните стимули на правителството, в комбинация с ниските лихвени нива, ще изиграят своята роля и ще помогнат на икономиката да се възстанови по-бързо.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната се сви с 2,5на сто през първото тримесечие, докато този на Великобритания и Канада отчете спад от съответно 1,9% и 5,4% на тримесечна база. Годишната инфлация възлиза на 0% в еврозоната, 2,3% във Великобритания и 0,4% в Канада през април.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *