Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е силно застрашено

България е една от петте държави-членки на Съвета на Европа, в която върховенството на правото е много сериозно застрашено заради ограничаване на независимостта на съдебната власт чрез политически натиск върху съдилищата и съдебния съвет.

Другите четири държави са Полша, Молдова, Румъния и Турция, всяка със своите особености, но всичките пет са част от тази много опасна тенденция. В България Висшият съдебен съвет е политизиран и без желание и капацитет за реформи, прокуратурата и главният прокурор са безотчетни, а реформата на обвинението е „чувствителна тема“, парламентът предприема законодателни репресии върху организациите на магистратите, но не може да постигне съгласие за новия антикорупционен орган.

Това се сочи в доклад на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен „Нови заплахи за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: избрани примери“, който ще бъде разгледан на предстоящата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), 9-13 октомври в Страсбург.

Въз основа на този доклад във вторник Комисията по правни въпроси на ПАСЕ е приела резолюция, в която изразява сериозна „загриженост за зачитането на принципите на правовата държава, и по-специално независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите в пет държави-членки – България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция“. Проблемите във всяка от тези държави имат специфика, но това което ги обединява е, че заплахите за върховенството на правото в тях са станали много сериозни, под риск са поставени законността, правната сигурност, забраната на произвол и достъпът до правосъдие. Тенденциите за ограничаване на независимостта на съдебната власт, които се осъществяват чрез опити да се политизират съдебните съвети и съдилищата, са характерни най-вече за България, Полша и Турция, масовото отстраняване на съдии и прокурори – в Турция, а опити в тази насока се забелязват в Полша. Съществуват и тенденции за ограничаване на законодателната власт на парламента (Молдова, Румъния и Турция), а корупцията, която е голямото предизвикателство пред върховенството на закона, остава широко разпространен феномен в България, Молдова и Румъния.

Препоръките и контекстът

Докладът препоръчва проект на резолюция на ПАСЕ, с конкретни условия за всяка от петте държави. Специално за България се препоръчва да се призоват българските власти:

1. да продължат реформата на ВСС, на съдебната власт и на прокуратурата (спомената отделно) в съответствие с препоръките на Съвета на Европа;

2. да засилят на усилията за борба с корупцията и в частност – създаване на новат антикорупционна агенция, предвидена в стратегията.

Докладът идва в момент, когато в България текат финалните действия по избор на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, а задкулисните договорки за избора на новия председател на Върховния административен съд истеризират докрай. Очертаните в него тенденции и предупреждения са директно относими както към предстоящите избори, така и към тенденциите за репресивно законодателство по отношение на съдебната власт, което настоящото 44-то Народно събрание демонстрира от началото на мандата си.

Висшият съдебен съвет – политизиран и без воля и капацитет за реформи

България все още е в пост мониторингов доклад с ПАСЕ, както и под мониторинга на ЕС, започнал през 2007 г. През този период страната ни е напреднала значително по прилагането на стратегията за съдебна реформа, на два пъти е променяла конституцията с цел да даде повече власт на ВСС, да създаде Инспекторат към съвета с цел да повиши стандартите за интегритет в съдебната система, се сочи в доклада. Същевременно обаче специално се отбелязва, че при промените в Конституцията през 2015 г. съществена част от препоръките на Венецианската комисия не са възприети (въпреки че управляващите тогава твърдяха обратното, включително и сегашният министър на правосъдието, тогава председател на парламента Цецка Цачева.) „В резултат на това бившият министър на правосъдието г-н Христо Иванов подаде оставката си с аргумента, че реформата не стига достатъчно далеч“, пише в доклада.

Разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, не премахна напрежението между членовете му, проблем остават и твърденията за липса на обективност. В този контекст се цитира заключението в последния мониторингов доклад на Европейската комисия, че ВСС „не е в състояние или не желае“ да извършва реформи в чувствителни области като преструктуриране на съдилищата и прокуратурите, което води до дисбаланс в натовареността в по-големите съдилища в страната. Слаб е прогресът при установяването на справедливост и прозрачност в дисциплинарните процедури на ВСС. Отново се изтъква рискът от политизация на съвета и на кадровите му решения в контекста на парламентарната квота, равна на съдебната.

Реформата в прокуратурата – чувствителната тема за отчетността на институцията и лично на главния прокурор

Реформата на прокуратурата също се оказа силно чувствителна тема, се казва в доклада, като се подчертава, че това е и становище на ЕК. Съществуват подозрения за неправомерно политическо влияние и липса на цялостна отчетност на прокуратурата, а същевременно тя играе важна роля при контрола върху администрацията. Този проблем е в центъра на дебата за липсата на убедителни резултати и присъди срещу корупцията на високо ниво и сериозната организирана престъпност. Главният прокурор, който оказва оказва влияние върху цялата система, не е включен в системата на отчетност и контрол, въпреки въведеното задължение за годишен доклад за дейността пред Народното събрание и на Висшия съдебен съвет.

Припомня се, че по искане на България Европейската служба за структурна реформа изпрати през декември 2016 г. група от независими прокурори от няколко страни членки на ЕС, които да извършат независим анализ на българската прокуратура. Проучването им установи необходимост от по-добър вътрешен надзор на делата от страна на ръководството, за да се осигури отчетност да взетите решения, както и от повече механизми за цялостна отчетност на прокуратурата пред обществеността, например чрез създаването на специализирана парламентарна комисия и система от външни инспекции. Отделно от това, в заключенията като общ принцип се отбелязва, че независимостта на прокурорите и прокуратурата не е от същата природа като тази на съдиите.

Припомня се, че неефективното криминално разследване на чувствителни случаи нееднократно е било идентифицирано като системен проблем от Европейския съд за правата на човека.

Опасни тенденции в законодателната дейност на парламента

В доклада се отбелязва, че през юли 2017 г. парламентът започна работа върху промени в Закона за съдебната власт, с които да бъдат наложени ограничения върху дейността на съсловните организации на съдии и прокурори – финансиране само от вътрешни източници и забрана за участие в научни и академични дейности, финансирани от чуждестранни лица. Тази промяна е оттеглена заради сериозните публични критики, но в окончателно гласувания закон остана задължението за автоматично отстраняване от длъжност от ВСС на всеки магистрат, обвинен в престъпление, без възможност за съдебен контрол върху това отстраняване. В заключенията на доклада се отбелязва, че „сигурността на мандата и несменяемостта са ключови елементи на независимостта на съдиите“, съдиите трябва да имат гарантиран мандат до задължителна пенсионна възраст, като той следва да бъде установен със закон и да може да бъде прекратен само в случаи на сериозни дисциплинарни или наказателни нарушения, установени със закон, в резултат на които съдията не може вече да изпълняват съдебни функции, информира в.Капитал.

Корупцията в контекста на „пленената държава“

В доклада се отбелязва също така, че корупцията е отдавнашен проблем в България, високото ниво на политическа и административна корупция се обсъжда в контекста на феномена „пленена държава“. ЕК отбелязва традиционно твърде малкото влезли в сила присъди за корупция по високите етажи. Същевременно в парламента не може да се постигне съгласие върху закона за създаване на унифициран антикорупционен орган с правомощия да води административни разследвания и проверки за конфликт на интереси.