Докъде ще се разпространят икономическите спазми на Европа?

New York Times

Дълговата криза в Европа вече оказва значително психологическо влияние върху Уолстрийт, след като накара индекса Standard & Poor’s 500 да падне с 10,5% от върховите нива, регистрирани през април.
Ако инвеститорите се страхуват, че мъките на Европа може да забавят възстановяването на американската икономика, трябва да си отговорим на един въпрос: как всъщност кризата в Европа повлиява върху ръста в Съединените щати?
Отговорът зависи от това, кой аспект на кризата имаме предвид. Възможността за пореден трус на глобалните финансови институции със сигурност е причина за тревога. Ако обаче инвеститорите се фокусират единствено върху фундаменталното здраве на европейската икономика и свързаността й със САЩ, ситуацията може би не изглежда чак толкова притеснителна.
Със сигурност Европа е основен потребител на стоките на американските производители. Всъщност 16-те държави, които използват еврото, поемат около 13% от общия американски износ. Онези евродържави, които са най-силно поразени от настоящата криза, са един доста малък процент от износния пазар.
Най-важните страни от Южна Европа, сред които Гърция, Италия, Испания и Португалия, имат дял от по-малко от 1,5% от общия износ. А Гърция и Португалия, чиито бюджетни проблеми са и най-неотложните, представляват едва две десети от 1% от американския износ, коментира Брайън Белски от Oppenheimer.

Добре дошли за потребителите

Според някои стратези проблемите на Европа всъщност може да спомогнат за възстановяването на потреблението в САЩ, а не да го забавят.
„Проблемите в Европа всъщност са добре дошли за потребителите, защото им осигуряват повече пари“, коментира Джефри Клийнтоп от бостънската LPL Financial. Кризата вече е спомогнала за поевтиняването на петрола по целия свят, което пък на свой ред е понижило цените на бензина за американските шофьори.
Кризата отприщи и поредното търсене на сигурни активи на Уолстрийт. И тъй като инвеститорите се втурнаха към правителствените облигации, лихвените проценти по дългосрочния американски правителствен дълг са паднали, като са избутали надолу и ипотечните лихви.
Това означава, че веднага щом първоначалните опасения се уталожат, а инвеститорите започнат да се съсредоточават върху фундаментите, местните акции ще се окажат сравнително привлекателно вложение, в което да се инвестират пари, за да работят. Според Клийнтоп последната корекция на пазара е само временна спънка, а не сигнал за началото на мечи пазар.
Ами ако здравето на европейската икономика продължи да се влошава?
Найджъл Голт, главен икономист за САЩ в IHS Global Insight, наскоро анализира и тази вероятност, като се запита: „Ами ако икономиката в еврозоната се разрасне само с 1% догодина, а не с 1,4%, както прогнозират последните анализи? Нека допуснем, че еврото продължи да пада, докато не се изравни с щатския долар, т.е. по-ниско и от сегашните $1,23. По какъв начин това развитие ще повлияе върху американската икономика?“
Голт е уверен, че подобна ситуация ще съкрати част от икономическия ръст на САЩ — с три десети от процента през 2011 г. и с още три десети от процента през 2012 г.
„Това е разликата между нарастването с около 2,9–3% и това с 2,6–2,7%, посочва той. Достатъчно, за да се забележи. Може и да е болезнено, но със сигурност само по себе си и от само себе си няма да придърпа САЩ обратно в лапите на рецесията.”
За да се случи т.нар. W-образна рецесия, твърдят пазарните наблюдатели, вероятно ще трябва да дойде още един пореден шок за икономиката.
А тази перспектива буди друга голяма тревога. Много анализатори се опасяват, че кредитните тревоги на Стария континент може да запалят поредната криза на ликвидността на глобалните финансови пазари, сходна с онзи колапс, който наблюдавахме непосредствено след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.
Данните сочат обаче, че точно в момента подобно развитие е малко вероятно.
Един от начините да се предвиди развоят е да се разгледа т.нар. TED-спред – разликата между лихвите, с които банките се таксуват една друга по краткосрочните заеми и по нискорисковите правителствени дългови книжа. Спредът всъщност е измерителят на кредитния риск в банковата система.
Във вихъра на глобалния кредитен крънч през 2008 г. спредът скочи до огромните 4,63 процентни пункта. Този път той е 0,38 пункта, което е над дългосрочната му средна стойност и два пъти повече от стойността му в началото на май. Въпреки това обаче е далеч от нивата, достигнати по време на финансовата паника отпреди две години.
„Покачването на TED спреда обаче се тълкува като сигнал, че във финансовата система вече се зараждат страхове“, пояснява Мишел Гамбера от UBS Global Asset Management в Чикаго.

Горчив опит

По думите на Голт кризата на ликвидността „сега е по-малко тревожна, отколкото беше по време на срива на Lehman Brothers“, отчасти защото според него банковата система на САЩ е в далеч по-добра форма, отколкото е била по онова време. А централните банки вече имат горчивия опит със справянето със ситуации вследствие на евентуален банкрут като този на Lehman и са твърдо решени да попречат на появата на друга криза от същия мащаб. Въпреки това анализаторът признава, че все още има опасност от задълбочаване на проблемите. И пояснява: „Ако сме научили нещо от последното стресово преживяване, то е, че връзките между различните финансови пазари са доста здрави.“