Доминото на фалитите тръгна с Първа частна
Въведоха валутния борд в страната след краха
Никой не знае точно колко милиарди потънаха в банката
Софийският градски съд оправда във вторник бившите шефове на ПЧБ Венцислав Йосифов и Емилиян Димитров.
Обвиненията срещу Йосифов бяха повдигнати в началото на 2001 г. за злоупотреби в особено големи размери – близо 6,4 млн. нови лева. Той бе арестуван и обвинен, а точно пет години по-късно държавата ще трябва да му плати обезщетение според думите на адвокатката му Ина Лулчева. Главното обвинение на прокуратурата бе за отпускане на невърнати кредити в особено големи размери. За пореден път обаче прословутият чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс не проработи и поредният банкер бе оневинен.
Никой не може сега да каже колко точно пари са загробени в Първа частна банка. Заедно с лихвите за толкова години сумите варират между 3,5 и 4 млрд. лева. Сумата може да бъде оспорена, а може и да бъде увеличена с пропуснатите ползи, твърдят банкови юристи.
Проблемите на банката започват през 1995 г. – пет години след нейното създаване. Дотогава трезорът е символ на просперитета на новите предприемачи и на родното банкерство, води агресивна и мощна рекламна кампания (която впрочем бледнее пред сегашната рекламна експанзия на целия банков сектор). Освен нововъзникналите частници клиенти на трезора са и доста държавни предприятия – „Балканкар холдинг“, „Плама“, авиокомпания „Балкан“, „Кремиковци“. Те са и тези, които я загробват впоследствие. Сред най-големите длъжници на банката в момента на закриването й са „Балканкар холдинг“ с доларов кредит, на който само главницата е равна на 1,8 млрд. стари лева, плевенската рафинерия „Плама“ с дълг от почти 2 млрд. стари лева, фирма „Бърт“ от Пловдив – 223 млн., „Кремиковци“ – 250 млн. само главница, авиокомпания „Балкан“ – 200 млн. главница… Стига се дотам Международният валутен фонд да започне с тревога наблюдение над банката и да препоръча на БНБ да вземе бързи и строги мерки за овладяване на положението. Запознати твърдят, че след случая с ПЧБ хората от фонда вече са взели окончателно решение да бъде въведен валутен борд у нас.
Преди да се стигне обаче до официалното оповестяване на тежкото финансово положение на банката, от БНБ до последно отричат там да има проблеми. Тогавашният управител на централната банка проф. Тодор Вълчев лично заяви, че Първа частна няма никакви затруднения. Въпреки че на заседание на управителния съвет преди това той е признал, че
трезорът е в ликвидна криза
Шефът на „Валутни резерви“ в БНБ Стоян Шукеров потвърждава това. Те няма и какво друго да кажат, тъй като централната банка е инжектирала в частния трезор под формата на рефинансиране близо 20 млрд. неденоминирани лева (20 млн. сегашни). За онова време това бяха страшно много пари. Те са дадени без обезпечение и без ефикасна оздравителна програма, твърдяха още тогава запознати със случая. Въпреки че пет месеца преди да бъде затворена, в банката имаше 27 млрд. лв. (в българска и чужда валута) привлечени средства на граждани и фирми. Те не само че не успяха да я спасят от фалит, но и потънаха като вода в пясък и притежателите им така и не ги видяха обратно. Тяхната паника, съвсем оправдана впрочем, ускори неимоверно срива на банката.Затова нежеланието на БНБ да признае неизбежното бе напълно обяснимо. При банките подобни събития водят до „ефекта на доминото“ – както и се случи в България за около една година. Общо 18 банки бяха ликвидирани и сумите в тях изчезнаха, което доведе до пълен отлив на хората от трезорите и натикването на малкото
свободни пари под дюшеци и в буркани
Според запознати левовете от ПЧБ са започнали да изтичат скоростно доста преди да се случат описаните събития. Освен големите суми, безотговорно и без обезпечения раздадени под формата на невъзвръщаеми заеми, луксозната издръжка на банката доста е надминала реалните й възможности. Само за 1995 г. те са повече от 3 млрд. лв. и представляват 15% от годишните й приходи. Голяма част са отишли в близки фирми и паралелни структури, твърдят запознати . Като такава се сочи например банка „Моллов“, която била създадена именно с пари на ПЧБ и просъществува малко повече от нея. Говори се и за същата схема при създаването на банката на орионската прима Веска Меджидиева, както и за големи дялови участия в дистрибуторите на „Мерцедес“ и БМВ, които са донесли само загуби.
Нито лев от тези колосални суми не са върнати, за съжаление. Да не говорим за плеядата от „честни частници“ и „частничета“, които фалираха напълно и безвъзвратно, след като малкото им оборотни средства и пари по сметки отидоха в небитието заедно с ПЧБ. За повече от тях това беше борба на оцеляване, която те загубиха не по своя вина.
Валерия Стойкова