„Достойно“ замазване на ситуацията

 
 

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Пак замитат под килима…

През изминалата седмица поредният случай на конфликт на интереси в редовете на управляващата партия приключи по вече познатия начин – с оставка от някои постове след среща с партийния лидер. Решава ли оставката проблема?

Депозираните оставки като заместник-председател на две парламентарни комисии премиерът оцени „високо“ като „достоен изход от ситуацията“. А ситуацията е по балкански проста и банална…

Народна представителка, лекар с доцентско звание, член на Специализиран научен съвет оценява и гласува за собствената си дъщеря, за да стане и тя доцент. Двете освен това успешно съвместяват ръководни постове в държавната здравна система с ръководството на собствената си частна клиника със същия предмет на дейност. Което пък прави доста правдоподобни появилите се съмнения около включването на свързана с тази дейност диагноза в клинична пътека, финансирана с обществени средства.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Изкуството да си „безпощаден“
„Абсолютно безпощадният“ премиер
Народната представителка би излязла наистина „достойно“ от тази ситуация, ако бе отронила поне една дума на съжаление. Вместо това тя повтори обясненията си, които обръщат надолу с главата смисъла на понятия като закон и морал, и само потвърди тягостното впечатление за наглост и липса на елементарно благоприличие. От което стана ясно, че в никакъв случай не би подала оставка от който и да било от многобройните си постове, ако не й беше наредено.
А дали оставките са „достоен“ изход за издалия нареждането за тях? Някога той бе казал, че при подобни прецеденти ще бъде „абсолютно безпощаден“, независимо кой се е провинил. Въпреки че се наблюдават известни изключения, като например с автора на репликата за „шибания народ“, не може да се отрече бързината на реакцията спрямо зачестилите „подобни прецеденти“.
„Безпощадността“ обаче не изглежда никак „абсолютна“. Оставките например се ограничават само до някои постове. Но това, разбира се, е формалната и далеч не най-важната страна на въпроса. „При така създалата се ситуация и скандала около нея е недопустимо тя да остане заместник-председател на тези две комисии”, обясни мотивите си премиерът. От което следва че, ако не се бе създала ситуация и нямаше скандал, щеше да е допустимо. Тоест, проблем има само, ако и когато се разчуе за него.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  В България червеният картон е нещо твърде относително…
Важни са не принципите, а кой ги определя
Проблемът освен това, както се оказа, за премиера е плод не на поведението на народната представителка, а на „кампания“ срещу нея. Както и в други подобни случаи, той избягва да оценява по същество това поведение и на практика го оневинява, може би защото и не вижда нищо осъдително в него. Виновни излизат разгласилите и възмущаващите се, а самата народна представителка е тяхна невинна жертва.
„Личните нападки срещу мен не трябва да се отразят върху имиджа на партията“, обяснява тя защо подава оставка въпреки невинността си. Искащият оставки вероятно също си мисли, че така спасява имиджа на партията. Докато прави това обаче, замазва и без това схващаните тук като твърде относителни граници между законно и незаконно, морално и неморално, допустимо и недопустимо. И затвърждава ширещото се усещане за всепозволеност, както и схващането, че ценностите и принципите сами по себе си нямат значение. Важно е кой ги определя.
 

Ясен Бояджиев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *