Доходите ни – европейски през 2054 г.?

НА БЪЛГАРИЯ ще й трябват поне 40 г., за да достигне европейските доходи. С други думи, българите, които в момента тепърва поемат по професионалния си път, най-вероятно ще бъдат пенсионери, когато България се изравни по доходи с Европа. Това показват изчисленията на икономистите от МВФ в последния доклад за икономическото положение в България. Подобни предупреждения изказа и Европейската банка за възстановяване и развитие. За да се реализира догонването на европейските доходи, е необходимо българската икономика да расте устойчиво с поне 1-2 пункта над европейската.

Като говорим за европейски доходи, не трябва да си представяме най-силно развитите западноевропейски страни като Германия, Ирландия, Австрия, Холандия, Швеция, които имат с 20-30% по-високи доходи от средните за Европа. Средният европеец е събирателен образ, който е някъде по средата между Западна и Източна Европа.
Статистиката показва, че в момента най-близо до средните европейски доходи е Южна Европа в лицето на Италия и Испания.

Възможно ли е все пак догонването, или е по-скоро плод на пожелателно мислене?
Опитът на България през последните години показа, че постепенното настигане на доходите е реалистично, но не е лесно осъществимо. Точно преди 10 г. – през 2004 г., българските доходи са били 35% от европейските, а в момента са 47%. Въпреки икономическото развитие все още не сме изминали дори половината път към достигането на жизнения стандарт на средния европеец.

Не трябва да забравяме, че през последното десетилетие България получи два мощни импулса. Първо, членството в ЕС, което привлече рекордни чужди инвестиции и ни даде достъп до европейските фондове. Второ, невижданият глобален бум, който издърпа българската икономика в периода 2006-2008 г. Въпреки че усвояването на европейските пари продължава и в момента, през следващите години България едва ли ще получи силен външен стимул за растеж.

Експанзията на световната икономика няма да се повтори, а дори напротив.
В момента много развиващи се икономики като Аржентина и Турция са изправени пред реалния риск от фалит. Евентуално влизане в еврозоната би могло да издърпа българската икономика напред, както се случи например с естонската. Ако съдим от изказванията на българските политици обаче, приемането на еврото се отлага във времето и няма да се случи в обозримо бъдеще. Това на практика означава, че за да достигнем европейските доходи, не можем да разчитаме на външни фактори Необходими са ни вътрешни реформи, които трайно подобряват конкурентоспособността на България на световния пазар на стоки и услуги.

За съжаление, точно тук е слабото място на българската икономика. Повечето международни класации ясно показват, че средата за правене на бизнес у нас не се е подобрила осезателно от 2009 г. насам. Малко са политиките, които атакуват дългосрочните проблеми през икономиката – образование, пенсионна система, дълготрайна безработица, ниска заетост сред младежите и емиграция. България тепърва ще усеща негативните ефекти от неадекватното образование и лошото състояние на пазара на труда. Емиграцията на свой ред е пагубна не толкова за София, колкото за
по-малките градове, които поради липсата на младо работоспособно население все по-трудно ще привличат чужди инвестиции в бъдеще. А това допълнително ще изостря проблема с неравномерното развитие на регионите.

Дисбалансите на пазара на труда се виждат дори и през развитието на най-успешните сектори на икономиката напоследък – аутсорсинг и информационните технологии. Все по-трудно става намирането на служители с подходяща квалификация и опит въпреки скокообразното нарастване на заплащането в сектора.

Догонването на европейските доходи в следващите 40 г. ще зависи и от способността на България да привлича и задържа чужди инвеститори. И през 2013 г. нямаше значително увеличение на притока на свеж финансов ресурс от чужбина. Чуждите инвестиции останаха на нивата от предходната 2012 г. България е бедна на вътрешни спестявания и в този контекст изравняването с европейските доходи не е възможно без приток на пари отвън. И в това отношение липсват координирани действия на институциите, насочени към ефективно привличане на чужди капитали в страната.

Докладът на МВФ изтъква като положителни факти стабилността на публичните финанси и банковия сектор. Икономистите на фонда посочват, че бюджет 2014 е балансиран, макар че приходите в хазната може да се окажат надценени.

Не трябва да забравяме, че макроикономическата предвидимост е необходимо условие за икономически растеж. Без стабилен бюджет и банки, няма как частният сектор да расте и да създава нови работни места, което беше ярко илюстрирано от кризите в Гърция, Испания и Кипър.

Стабилността обаче е необходимо, но не и достатъчно условие за постигане на икономически растеж, ако не бъде допълнено от активна политика в ключови сфери.

НА БЪЛГАРИЯ ще й трябват поне 40 г., за да достигне европейските доходи. С други думи, българите, които в момента тепърва поемат по професионалния си път, най-вероятно ще бъдат пенсионери, когато България се изравни по доходи с Европа. Това показват изчисленията на икономистите от МВФ в последния доклад за икономическото положение в България. Подобни предупреждения изказа и Европейската банка за възстановяване и развитие. За да се реализира догонването на европейските доходи, е необходимо българската икономика да расте устойчиво с поне 1-2 пункта над европейската.

Като говорим за европейски доходи, не трябва да си представяме най-силно развитите западноевропейски страни като Германия, Ирландия, Австрия, Холандия, Швеция, които имат с 20-30% по-високи доходи от средните за Европа. Средният европеец е събирателен образ, който е някъде по средата между Западна и Източна Европа.
Статистиката показва, че в момента най-близо до средните европейски доходи е Южна Европа в лицето на Италия и Испания.

Възможно ли е все пак догонването, или е по-скоро плод на пожелателно мислене?
Опитът на България през последните години показа, че постепенното настигане на доходите е реалистично, но не е лесно осъществимо. Точно преди 10 г. – през 2004 г., българските доходи са били 35% от европейските, а в момента са 47%. Въпреки икономическото развитие все още не сме изминали дори половината път към достигането на жизнения стандарт на средния европеец.

Не трябва да забравяме, че през последното десетилетие България получи два мощни импулса. Първо, членството в ЕС, което привлече рекордни чужди инвестиции и ни даде достъп до европейските фондове. Второ, невижданият глобален бум, който издърпа българската икономика в периода 2006-2008 г. Въпреки че усвояването на европейските пари продължава и в момента, през следващите години България едва ли ще получи силен външен стимул за растеж.

Експанзията на световната икономика няма да се повтори, а дори напротив.
В момента много развиващи се икономики като Аржентина и Турция са изправени пред реалния риск от фалит. Евентуално влизане в еврозоната би могло да издърпа българската икономика напред, както се случи например с естонската. Ако съдим от изказванията на българските политици обаче, приемането на еврото се отлага във времето и няма да се случи в обозримо бъдеще. Това на практика означава, че за да достигнем европейските доходи, не можем да разчитаме на външни фактори Необходими са ни вътрешни реформи, които трайно подобряват конкурентоспособността на България на световния пазар на стоки и услуги.

За съжаление, точно тук е слабото място на българската икономика. Повечето международни класации ясно показват, че средата за правене на бизнес у нас не се е подобрила осезателно от 2009 г. насам. Малко са политиките, които атакуват дългосрочните проблеми през икономиката – образование, пенсионна система, дълготрайна безработица, ниска заетост сред младежите и емиграция. България тепърва ще усеща негативните ефекти от неадекватното образование и лошото състояние на пазара на труда. Емиграцията на свой ред е пагубна не толкова за София, колкото за
по-малките градове, които поради липсата на младо работоспособно население все по-трудно ще привличат чужди инвестиции в бъдеще. А това допълнително ще изостря проблема с неравномерното развитие на регионите.

Дисбалансите на пазара на труда се виждат дори и през развитието на най-успешните сектори на икономиката напоследък – аутсорсинг и информационните технологии. Все по-трудно става намирането на служители с подходяща квалификация и опит въпреки скокообразното нарастване на заплащането в сектора.

Догонването на европейските доходи в следващите 40 г. ще зависи и от способността на България да привлича и задържа чужди инвеститори. И през 2013 г. нямаше значително увеличение на притока на свеж финансов ресурс от чужбина. Чуждите инвестиции останаха на нивата от предходната 2012 г. България е бедна на вътрешни спестявания и в този контекст изравняването с европейските доходи не е възможно без приток на пари отвън. И в това отношение липсват координирани действия на институциите, насочени към ефективно привличане на чужди капитали в страната.

Докладът на МВФ изтъква като положителни факти стабилността на публичните финанси и банковия сектор. Икономистите на фонда посочват, че бюджет 2014 е балансиран, макар че приходите в хазната може да се окажат надценени.

Не трябва да забравяме, че макроикономическата предвидимост е необходимо условие за икономически растеж. Без стабилен бюджет и банки, няма как частният сектор да расте и да създава нови работни места, което беше ярко илюстрирано от кризите в Гърция, Испания и Кипър.

Стабилността обаче е необходимо, но не и достатъчно условие за постигане на икономически растеж, ако не бъде допълнено от активна политика в ключови сфери.