Дълго, сложно, скъпо

В световната класация Doing Business България заема не особено престижното 58-о място сред 189 държави. По един от ключовите показатели – процедурата по издаване на разрешение за строеж, обаче страната ни е твърдо в долната половина. Резултатът едва ли учудва. А случаите, за които ще разкажем, обясняват и защо е такъв. Историите са на хора, които започват малък бизнес – отваряне на магазин или заведение. И минават през дълга, скъпа и сложна процедура по узаконяване на помещенията за него. В тези случаи мудната администрация и обраслото с противоречиви норми и правила законодателство не само не помагат, но и пречат. А промяната на тази картина засега е в сферата на добрите пожелания.

Седем месеца по-късно
Шест хиляди лева, седем месеца, подготовка на проект, строителен надзор и общо над 35 документа. Това е равносметката дотук на Петър Петров (името е променено), собственик на партерно помещение в София, който миналата есен решил да промени предназначението му – от търговски обект в заведение (виж илюстрацията).
В сегашния си вид процедурата е като тази за ново строителство – изисква се инвестиционен проект, минава се през съгласуване с ВиК и електроразпределително дружество, ангажира се фирма за строителен надзор, а завършеният обект се въвежда в експлоатация и подлежи на категоризация. Самото строителство се случва някъде между всичко това, а в случая на Петър Петров то включва просто освежителен ремонт и покриване на изискванията за достъпна среда.
Процедурата за промяна на предназначението на въпросния обект още не е приключила и вероятно до края срокът ще нарасне с още месец-два, а сумата – с още няколко стотин лева. За собственика на помещението обаче има и пропуснати ползи под формата на неполучени наеми. Плюс горчивата констатация за лошата среда за бизнес у нас.
„Постоянно се говори за програми, по които безработни се преквалифицират в предприемачи. Обучават ги и след това ги хвърлят във всичко това, при това още преди да са започнали някакъв бизнес“, обобщава Петър Петров.
По думите му през същата разрешителна процедура минава и човек, решил да прави палачинки на морето на място, където преди са се продавали дрехи. Или пък този, който сменя статута на жилище, за да отвори езикова школа. Резултатът е, че законът се заобикаля или предприемачите се обезкуражават.
Според Богомил Николов, собственик на консултантски бизнес, пряк ефект от бюрократичната процедура е и загубата на работни места, а най-потърпевши са хората с малък бизнес и трима-четирима служители. Той също смята, че правилата за дребни преустройства са толкова тежки, че насърчават хората да ги заобикалят.
Дава пример с бизнеса на съпругата си – малка пекарна, в която са ангажирани 11 души. В нейния случай също се наложила промяна на предназначение – от магазин в кафе-сладкарница, преди обектът да заработи. Процедурата отнела 10 месеца. Три от тях – за съгласуване на инвестиционния проект с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), тъй като помещението е в сграда – паметник на културата. Междувременно от общината поискали и становище дали е необходима екологична оценка, което ангажирало допълнителни разходи и време. Всичко това – за да разрешат пребоядисване на помещението и включване към съществуващ комин в сградата, т.е. дейности, които не налагат конструктивни или архитектурни промени.
Историята има и продължение. Месеци по-късно получаването на тротоарно право за четири маси към пекарната минало през съгласуване с КАТ, с Центъра за градска мобилност и отново с института за културно наследство. Документите били подадени в института през април, а отговорът дошъл през септември. По закон срокът за отговор е два месеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *