Държавата взима драконовски мерки срещу некоректните работодатели

Гонят еднакво за неплатени данъци и осигуровки
В рамките на един месец двама министри прокараха в публичното пространство няколко идеи, които предстои да бъдат реализирани. Едната е да има затвор за хората, които не плащат осигуровките си, а другата – да се забраняват пътуванията в чужбина при невнесен “данък здраве”. Драконовските мерки, с които правителството се опитва да върне в хазната поне част от скритите пари, обаче засега не срещат одобрението на гражданите, макар в частност да са подкрепени от представителите на синдикатите и работодателите.
На първо място задгранични паспорти на българи, които искат да пътуват в чужбина, няма да бъдат отнемани, успокои здравният министър Божидар Нанев и обясни, че всъщност идеята е подобна рестрикция да има само за работодателите. Забраната за излизане от страната ще важи само за онези, които са „забравили“ повече от два поредни месеца да внесат осигуровките за здраве на своите работници, независимо на колко възлизат задълженията им към Националната агенция по приходите, където се събират осигуровките. За пример експертите дават забраната за пътуване в чужбина при невнесени данъци за над 5000 лв. В тези случаи здравноосигурителните права на работниците няма да бъдат прекъсвани, тъй като вината за невнесените осигуровки не е тяхна, обясниха експертите. Освен това законът за здравното осигуряване предвижда за некоректните шефове и глоби в размер от 2000 до 8000 лв.
Практиката показва, че в случаите, когато работодателят не е платил осигуровката за здраве на работниците си, вероятно е пропуснал да направи това и за останалите осигуровки, които се дължат след сключването на трудов договор. И за които част от месечната заплата на работниците също намалява с определен процент. За тези работодатели обаче от социалното министерство предвиждат още по-драстични наказания като затвор за няколко години. И тази мярка ще бъде прилагана към работодатели, които са ощетили работниците си, невнасяйки осигуровките им в продължение на няколко месеца, вследствие на което задълженията към държавата са достигнали хиляди левове.
Правото на достъп до лекар само срещу потребителска такса ще се прекъсва за онези хора, които през последните три години имат три поредни месеца, в които не са имали осигуровка. Обратното влизане в системата ще става, като се внесат всички задължения и се плати глоба в размер на три наказателни вноски. Сега е достатъчно да се платят 12 вноски, които възлизат на около 100 лв., за да имаш правата на осигурен, независимо от това колко големи са просрочените задължения и за какъв период са. Така на практика има хора, които постоянно влизат и излизат от системата само когато имат нужда от помощ, обясняват експертите. Това според тях е и причината броят на неосигурените от години да бъде малко над 1 млн. българи. Кои от тях реално не са плащали никога осигуровките си здраве и кои наистина не могат да плащат, никой не знае. Заради тях обаче недостигът на средства в системата възлиза на над 1 млрд. лв. С измененията в закона самоосигуряващите се лица – адвокати, зъболекари, джипита и т.н, ще трябва да подават всеки месец декларация в НАП, че са си платили „данък здраве“.
И макар осигуровките за здраве, както и тези за пенсия, безработица, майчинство и трудова злополука да са задължителни, често пъти работодателите са тези, които престъпват закона. Затова и санкциите и рестрикциите са насочени към тях. От години синдикатите настояват за криминализирането на невнасянето на осигуровки. В момента, когато това действие стане престъпление, ще може да се търси съдебна отговорност и да се налагат драстични глоби и дори затвор за некоректните платци. Приходите към държаваната хазана пък ще скочат, а сивата икономика ще се изсветли, прогнозират експертите. Подобен текст в Наказателния кодекс обаче вече веднъж е бил атакуван пред Конституционния съд. Въпреки отхвърлянето на текста само в рамките на три месеца, през които той е действал, държавата е успяла да събере близо 35 млн. лв.
Ефекътът, макар и бърз, е стопиран от решението на Конституционния съд, според който текстът противоречи на правото на труд и възнаграждение. Според текста заплашени от затвор са работодатели, които са натрупали големи задължения за осигуровки, но в същото време изплащат заплати. Новият текст, който смятат да предложат от социалното министерство, няма да обвързва заплатата и осигуровките. Тоест независмо дали шефът дава заплати на ръка или не, той ще бъде застрашен да лежи зад решетките, ако не плаща осигуровки.
Работодателите обаче не подкрепят предложенията за промени и смятат, че те ще доведат до „икономика на безработицата“. За да не са плащали осигуровките на своите работници, вероятно работодателите не са имали пари, заради неизпълнени финансови плащания от страна на държавата и общините. Тоест, ако това деяние е криминализирано, то би трябвало да е такова и за плащанията от страна на държавата към работодателите, смятат от Българска стопанска камара. Освен това според тях има достатъчно санкции и наказания за данъчни и документни измами, каквито реално са невнесените задължения за осигуровки. Макар все пак идеята за отнемане на задграничните паспорти на работодатели, които не са внесли осигуровките за здраве на своите служители, да среща известно разбиране от страна на бизнеса, те настояват за по-комплексни мерки. Не може държавата да внася най-малко осигуровки, хората със свободни професии като зъболекари, джипита, адвокати и т.н. да плащат осигуровки върху 260 лв., а да се наказват единствено работодателите, категорични са от БСК.
Българите в чужбина
Години наред битка със здравния закон водеха и българите в чужбина, които също бяха задължени да внасят осигуровки за здраве у нас, макар и да не живеят в страната.
Според първоначaлно приетия закон за здравното осигуряване, който бе одобрен със старта на здравната реформа през 1998 година, всички български граждани бяха задължени да внасят осигуровки за здраве. Така на практика емигрантите, които от години живеят в чужбина, студентите, които се обучаваха в чуждите университети, и хората, които временно намираха препитание в някоя друга страна, трябваше да внасят осигуровки в две държави. За да могат при нужда, когато са в България, да ползват лекарска помощ. Сънародниците ни зад граница изпаднаха в ситуация, в която получаваха писма от Националния осигурителен институт за размера на задълженията си, начислени им, тъй като в началото на реформата са избрали личен лекар, така както повелява законът. Безумието бе поправено едва през 2008 г., когато все пак бяха опростени задълженията на българите в чужбина, а законът ясно даде право при отсъствие повече от 183 дни да не се осигуряваш за здраве у нас.
Според новия закон след завръщането си в страната българите ще могат да възстановят правата си на лекарска помощ, след като започнат редовно да се осигуряват и внесат накуп 24 вноски върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се, който според бюджета за догодина ще бъде 420 лв. За връщащите се в България обаче ще има възможност за разсрочено плащане.

Финанси