Заплатите в плик крият 400 млн.лв. от държавата

Заплатите на ръка или в определен плик са сериозен признак на сенчестата икономика. Държавата ни всяка година от сивата икономика търпи загуби не по-малко  400 млн. лв. от плащането на заплати на ръка, в плик, а не по счетоводна ведомост. Данъчните служители сега, особено в края на годината, с гонитбата на повече приходи за хазната, са се впуснали по следите на над 10 000 фирми у нас, з а които има обосновани съмнения, че не плащат в пълен размер законните осигуровки на служителите  и по този начин укриват солидни доходи. Само в столицата за укрити доходи и осигуровки за 5 години назад вече трети месец се проверяват 1900 фирми, в които по-голямата част от служителите официално са на минимална работна заплата.

Най-често нерегламентирани плащания данъчните чиновници отчитат в определени сектори, които представяляват публична тайна  – строителство, услуги и търговия. Това е в целогодишен план, иначе в кампанийните и сезонните работи като туризма и аграрния сектор нещата са още по-тревожни. Но дори и от „птичи поглед“ изчисленията показват, че за година от така наречените „пари в плик“ за пенсии, обезщетения и здравеопазване има по 400 млн. лева по-малко.

Например, всеки втори, търсещ услугите на бюрото по труда във Враца например, признава, че се е съгласявал на нерегламентирани договорки с шефа си, защото, когато човек е в безизходица, се съгласява и на неща, които не са в законовата рамка. Данъчните признават, че подобни договорки се разкриват трудно. Заплатата „в плик“ често е от взаимен интерес – работодателят пести от осигуровки, а служителят получава по-голяма сума в брой. Нерядко обаче става въпрос и за натиск. Освен това подобни компромиси водят до по-малки обезщетения за болничен, за майчинство или за безработица и пречат на пенсионирането.  „Съгласието на 4-часов работен ден, например, означава човек никога да не се пенсионира“, коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров.

Сега данъчните проверяват близо 2000 работодатели в столицата, при които твърде голям процент работещи са на минимална заплата. „В София човек, работещ на 8-часов работен ден, трудно можем да си представим, че получава минимална работна заплата и с нея могат да се посрещат основните жизнени нужди“, казва Бъчваров. Ако се установят нарушения, освен че ще трябва да платят с лихвите за пет години назад, тези работодатели ще станат и клиенти на прокуратурата.

 

Милен АТАНАСОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *