Държавата крие колко пари е натрупала от осигуровки на младежи
Кашата с осигуровките в пенсионни фондове, която в края на миналата година забъркаха управляващите по идея на финансовия министър Владислав Горанов, сега доведе до информационно затъмнение от страна на държавата. Нито НАП, нито ведомството на Горанов предоставиха данни каква сума се е натрупала от вноските на нововлезлите на пазара на труда за изминалите шест месеца, колко са засегнатите лица и как се управляват натрупаните осигуровки.
Консервативна оценка на „Капитал“ показа, че сумата е над 1 млн. лв. (виж карето). Макар числото да не е грандиозно като размер, проблемът е в липсата на прозрачност.
Облага за държавата
Въпросът засяга младежите, които подписват първия си трудов договор в своя живот, но не са избрали в коя пенсионноосигурителна компания да се внасят 5% от заплатата им. Според текстовете в социалния кодекс, които действаха до края на 2014 г., ако осигуреното лице не избере фонд, то НАП го разпределяше служебно. От 1 януари тази година обаче важат нови разпоредби, които предвиждат срок от 1 година, в който младежите могат да направят своя избор. И ако той не бъде направен, НАП започва да превежда вноските във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
През тази една година приходната агенция държи средствата по свои сметки. От НАП не отговориха на „Капитал“ къде се държат тези средства. По думите на Корнелия Нинова, председател на временната комисия за проучване финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества, НАП е дал отговор на официално запитване от страна на комисията. В него е било посочено, че парите се държат в търговски банки. Няма информация как са избрани и каква лихва трупат.
Към всичко това трябва да се добави и фактът, че Министерството на финансите все още не е публикувало наредбата, без която не може да се приложат промените в кодекса, действащи от началото на тази година. Тоест, ако мине една година, без да е приета наредбата, парите ще продължат да стоят по сметките на НАП без доходност за осигурените. На този въпрос НАП също не даде отговор. Министерството също.
Още неяснота
Финансовият министър Владислав Горанов няколко пъти е обяснявал публично, че наредбата е готова и може да бъде публикувана всеки момент. Причината да не го прави е, че се чакат новите промени в КСО, в които има нови срокове и нови разпоредби за движението на парите. Предвидено е многократно право на избор между НОИ и частен фонд, а като буфер между тях ще се използва Сребърният фонд. Срокът, в който започващите първа работа могат да изберат между двете действия, е 3 месеца. Ако не направят избора си, НАП разпределя 5-процентната им вноска към някой от универсалните пенсионни фондове.
Обясненията на финансовия министър обаче бяха валидни, когато все още имаше надежда, че пенсионната реформа ще е факт до 31 март 2015 г. И тъй като последните промени в КСО трябва да влязат със задна дата (1 януари 2015 г.), тогава нямаше да има проблем, тъй като се влиза в рамките на предвидените три месеца.
Вече повече от два месеца след изтичането на поставения краен срок пенсионна реформа няма, а предложените козметични поправки в КСО са минали само на Министерски съвет. Надеждата на социалния министър Ивайло Калфин е промените да бъдат гласувани окончателно от парламента до началото на лятната ваканция на Народното събрание, тоест края на юли. Впоследствие Министерството на финансите трябва да публикува наредбата, с която се регулира процесът, да се обсъди в двуседмичен срок и впоследствие да се обнародва в Държавен вестник. Процесът вероятно ще се проточи до есента.
А дотогава НАП ще продължава да задържа парите на хората, те няма да носят доходност, каквато биха носили, ако са във фонд, а всеки месец бюджетът ще се хвали с излишък. Паричните потоци, които влизат или излизат по всички държавни сметки, се отчитат в консолидирания държавен бюджет, т.е. натрупаните вноски сега се огласяват като постижения в борбата с контрабандата.