Държавата може да вземе част от новия външен дълг още този месец
Следващият транш от външен дълг, който ще изтегли България, може да бъде взет още през март. Подготовката за него е в напреднала фаза и вече са определени дати за роудшоуто (срещата с потенциални инвеститори), на което ще бъде проучен интересът към новата емисия български еврооблигации. По информация на агенция „Ройтерс“, потвърдена и от източници на „Капитал“, представянето е насрочено за периода 16 – 18 март в пет европейски финансови центъра: Мюнхен, Франкфурт, Лондон, Виена и Париж. Практиката е емисиите да се пласират в рамките на седмица-две след роудшоуто. Все още няма официална информация за размера на подготвяния евробонд, нито за срочността му, но според експерти от финансовите пазари е най-подходящо България да предложи книжа за 1-1.5 млрд. евро в диапазона 5-7 години. Съществува и възможност при висок интерес от страна на инвеститорите да се пристъпи към изтегляне на цялото количество външен дълг, планирано за годината. Според Закона за държавния бюджет страната може да изтегли до 3.5 млрд. евро (6.9 млрд. лв.) от външните пазари, а парламентът вече одобри договора с четирите банки, наети да обслужат процедурата.
В процес на договаряне
„Министерството на финансите поддържа постоянна връзка с инвеститорите в държавен дълг както на местния, така и на международните капиталови пазари. Контактите между емитента и пазарните участници се осъществяват с цел проучване на състоянието на пазарите и възможните източници за финансиране на държавата в рамките на съществуващите срокове и лимити за финансиране“, коментираха от ведомството на Владислав Горанов и още: „В резултат от протичащия обмен на информация МФ като емитент има възможност да избере най-подходящия инструмент за финансиране на държавата.“
Анализатори коментират като най-интересен въпроса какъв ще е матуритетът, който ще бъде предложен, тъй като от това ще зависят резултатите от предлагането. След като през миналата година страната издаде еврооблигационна емисия със срочност 10 години, специалисти прогнозират, че този път финансовото министерство ще се спре или на 5-7-годишни, или на 12-15-годишни книжа, като е възможна и комбинация от средносрочни и дългосрочни облигации. При първия вариант падежът ще настъпи около 2020 година, което е по средата на падежите по другите две еврооблигационни емисии, които е издала страната – 2017-а и 2024-а.
Срочността на новите книжа би определила и кръга от инвеститори, които биха купили от облигациите. При по-краткосрочните ще бъде привлечен по-широк кръг от участници, което ще доведе до по-ниска доходност и по-малки лихвени разходи за държавата. При по-дългия диапазон интересът ще е предимно от пенсионни фондове. От значение ще е и дали държавата ще постави ограничение пред местните играчи да придобиват от новите книжа.
По отношение на размера на емисията специалистите прогнозират, че държавата ще се спре на стандартните 1-2 млрд. евро, които са характерни за сравними държави като прибалтийските например. За сравнение, дори Турция обикновено тегли по 1.5 млрд. евро. Ако финансовото министерство се спре на този вариант, това означава, че останалата част от необходимите заеми ще бъдат взети през втората половина на годината.
Очаквания за успех
Експертите обръщат внимание на резултатите от емисията на 10-годишни облигации, издадени от Хърватия в началото на седмицата. Книжата й бяха изкупени при доходност от 3.25%, а имайки предвид, че България е с по-добри показатели от нея и бенчмарковите измерители, включително застраховките срещу фалит (CDS), са стабилни, може да се очаква, че на аукциона ще има презаписване и нова най-добра доходност за емитента.
„Очаквам да има презаписване и нова най-добра доходност“, прогнозира Емил Аспарухов, началник управление „Трежъри и капиталови пазари“ на Банка ДСК. Според него периодът на пазарите е спокоен и удачен за теглене на дълг. „Има два противоположни фактора, които ще оказват влияние върху резултата за България – още по-голям глад за доход и съответно свръхликвидността в европейски и глобален мащаб, което влияе положително на търсенето на книжа, а, от друга страна, имаме това, което би било отблъскващ фактор, а именно че доходностите са рекордно ниски и оттам неатрактивни. Но те се компенсират един с друг и ще видим успех и развитие при новата емиися подобно на това, което се случи миналата година през лятото, когато бе емитирана емисията „България 2024 година“, добавя Аспарухов.
Държавният дълг е 25.2% от БВП през януари
Държавният дълг в края на януари е в размер на 10.6 млрд. евро, от които 4.2 млрд. евро вътрешен и 6.3 млрд. евро външен, показват данните на Министерството на финансите. Съотношението дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) e 25.2%. За сравнение, в края на декември дългът бе 11.3 млрд. евро, от които 4.2 млрд. евро вътрешен и 7 млрд. евро външен, а показателят дълг към БВП бе 27.1%.
Причината за подобрението е настъпилият на 15 януари падеж на емисията глобални облигации в долари и изплащането на общо 2.1 млрд. лв. задължения по държавния дълг. През януари държавата изтегли 300 млн. лв. от вътрешния пазар, а през март е планиран само един аукцион за 50 млн. лв.
Следващото по-голямо плащане по дълга ще настъпи през месец май, когато държавата ще трябва да върне мостовия заем към Citigroup, HSBC, Societe Generale и Unicredit. През декември те отпуснаха 1.3 млрд. евро на правителсвото, за да може то да помогне в преодоляването на негативните последствия от затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ).