Държавният дълг порасна с над 51% за една година

С над 4.1 млрд. евро, или с 51%, е пораснал за една година държавният дълг на България, показват сметки на база на месечните данни на Министерството на финансите. Към края на юни държавният дълг е 12.257 млрд. евро, докато преди година е бил 8.116 млрд. евро.

Причината за ръста в задълженията на държавата е най-вече в увеличението на външния дълг. За една година той е нараснал с 3.9 млрд. евро до почти 7.9 млрд. евро. За първите шест месеца на 2015 г. правителството се е финансирало със 6.32 млрд. лв. външни заеми. В тях влизат и емитираните в края на март облигации за над 3.1 млрд. евро. Новият външен дълг през март бе взет за погасяване на спешния мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 г. заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ, както и за покриване на други падежи по стари заеми и на дефицита в бюджета. Най-голям дял в структурата на дълга имат еврооблигациите, емитирани на международните капиталови пазари – 45.2%. Около 35.6% от държавния дълг е от вътрешния пазар. Дългът към ЕС е 9.5%, а към Световната банка – 6.1%.

На фона на големите обеми дълг, поет на международните пазари, вътрешният дълг на годишна база расте значително по-бавно – увеличението е с 459 млн. лв. Както „Сега“ писа, правителството вероятно няма да се възползва от възможността да емитира в пълен обем позволения лимит за нов вътрешен дълг в размер до 950 млн. лв. заради отчетеното добро изпълнение на приходната част на бюджета. От началото на годината до момента на вътрешния пазар са емитирани ДЦК в размер на 500 000 млн. лв., но 200 млн. лв. от тях бяха краткосрочни, с падеж през юли, и следва да се изключат от сметките. Така свободният ресурс при вътрешния дълг спрямо заложения лимит е 650 млн. лв.

Постигнатите нива на дълга към юни представляват 28.7% от брутния вътрешен продукт, показва статистиката на МФ. Преди година съотношението на дълга спрямо БВП беше 19.7%. Според експерти критичният праг, отвъд който дългът ще започне да тежи и да влияе и на оценките на рейтинговите агенции, е около 30-35%. Това би повишило сериозно разходите за покриване на лихвените плащания по дълга и ще тежи на разходната част на бюджета.