Дянков няма да бутне лихвите, но ние можем!

Бих казал всички. Дори и тези, които нямат нито кредити, нито пари на депозити. Само че при тях влиянието не е пряко, а косвено – чрез цените, които нещо напоследък все се дигат.
 
Сега ги пое Дянков, но както тръгна много рязко, така и рязко спря. Хубавото е, че иска да се сложат ясни правила в играта  “Банки срещу хора”.
Вече предполагам, че всички са разбрали какво точно иска Дянков, та да не го повтарям. То е много хубаво. Но банките не мислят така. Първо, никой не може да ги накара да променят лихвите освен пазара. Те не са подчинени на Дянков, дори и на Б. Борисов. И те това си и демонстрират: веят си байрака както могат. Банките имат само един коректив – нас, гражданите, но затова по-късно.
Дянков искаше да обвърже лихвения процент по кредитите с EURIBOR. Така ще е ясно, че както се движи той, така ще растат или падат лихвите. Много се писа по въпроса, че това не е добро. Само ще припомня, че EURIBOR е на най-ниски нива от 10 години, т.е. откакто съществува, и в перспектива само ще расте. Значи, ако сега сключиш договор с банка, лихвеният процент само ще ти се вдига, вероятно между 2.5-3%. Което си е голяма набутвация, а ужким за по-хубаво беше. Но и това не е всичко. Вече има банка, засега една, която предлага такъв договор, обвързан с EURIBOR. Много бързо реагират някои. Но ефект няма да има и за да го кажа направо – не се лъжете. Не е изгодно. Не е това, за което си мислите. Най-евтиният кредит “За нов дом” изглежда така: EURIBOR+5.25%, но не по-малко от 7.5%. Разбрахте ли? Той, EURIBOR, може да си пада, дори да става отрицателен, но вие плащате минимум 7.5% лихва. Е, кое е изгодното, къде е обвръзката?
Да, лихвеният процент е обвързан, но само в една посока: ­ нагоре. Надолу не може. Така ще постъпят и другите банки, и то много скоро. За да има яснота, ще добавя към този кредит, че ГПР, т.е. всичко, което плащаш (лихва+такси+комисиони), и то не всичките, е 10.09%. Евтиния няма. Това го пиша, защото все още има хора, които гледат само лихвата (така сравняват кредитите), а тя нищо не значи. Тя е червейчето, което рибата захапва, преди да бъде уловена и изпържена. Радост за риболовеца.
Няма сериозен бизнес без кредити, но гражданите да не се нахвърлят без знания и разбиране на проблема.
Няма висока и ниска лихва – има пазарна. Така че банките са си прави, те обявяват цената – ти решаваш. Да или не.
Ти подписваш и плащаш цял живот. Също като с доматите. Имат цена и винаги са скъпи, но не коментираш и плащаш. Лошо е друго. Банките не обявяват точно колко ще ти струва кредита. Така не само не знаеш, но и не можеш да сравниш с другите банки на пазара кое ти е по-изгодно. Коя банка да избереш. А това не е пазарно, ама никак. Това са  “номера от селски вечеринки”, само че всички ни разиграват. Така че подкрепете Дянков. Той почна дискусията. Повдигна въпроса. Не трябва да се замълчи или спира, защото временните работи са вечни.
Е, ако от него и правителството не зависи, от кой тогава? Кой може да влияе на банките? Пазарът. И само пазарът. А това сме ние.
В целия свят има недоволство от банките. И то ту се засилва, ту намаля. Зависи от икономическия цикъл, зависи дали страната е в криза, или не. Затова сега много боли, защото сме в криза и е най-тежко. Парите не стигат и се редуцират плащанията. Но и сега е моментът да се промени системата и правилата на играта, защото после те ще важат за много години, а и ни чака поне още една кризисна година. А това са пари, загуби и фалити за мнозина. Сега банковите лихви, и по-точно правила, са в основата на събуждането на икономиката.
Какво можем да направим ние, обикновените хора? Българинът винаги стои от страни и гледа сеир. Цяло лято гледахме по телевизията  “Окупирай Уолстрийт”, протести в Испания, Франция. В Гърция е друго, те така го разбират живота. Не казвам, че трябва да окупираш София. Още повече, че имаше неуспешни опити за това. Но трябва да се създаде режим на непоносимост към едноличния диктат на банките. Връщане към пазарния диалог, към равнопоставеност на страните в договора.
В Америка имаше няколко опита за пряко влияние. Например ден без ползване на банкомат. Така се понасят големи щети. Така банките забелязват, така разбират, че нещо се случва. Те не работят с хора, а с цифри. Спаднат ли оборотите от дадена тяхна услуга, те забелязват. Иначе вдигай скандали колкото си искаш, само че те не стигат до шефовете. Мениджърите са нависоко и анализират само отчети и цифри, и печалби. Със скандали вдигате нервите на обикновените служители, които са на заплата като вас и много често също имат кредити, макар и с по-добри условия. Но и те се пържат на огъня като вас. А както написах в друга статия, шефовете на нашите банки са в чужбина и за вас не ги боли. Боли ги само ако нещо застраши печалбите.
Бъдещето на света е в социалните групи. Така се направиха революции в страни, където това бе немислимо, където нищо друго не беше по-силно. Затова и Фейсбук е толкова скъп на борсите. На Запад хората, обединени от кауза, чрез социалните мрежи, могат да фалират фирми по-големи от държава. Това е новото оръжие, което поразява монополите, банките и всичко. Но и в това сме изостанали. Не последни, но много назад. То ще се развива и ще е нашето бъдеще. Може да стане бързо, може и бавно. Зависи от нас.
Така че време е да узреем и да се обединим чрез социалните мрежи в каузи, които си заслужават. Те ще направят живота ни по-лек. И никой не може да ни смачка, нито с полиция, нито икономически.
У нас има прецедент. Една банка щеше да фалира заради един сайт (БГмама). Та се наложи Станишев (министър-председателят тогава) да каже, че цялата държава застава зад банката, за да не фалира. Имаше един бизнесмен, дето уби бяла мечка. Аз познавах хора, които още не купуват от неговите продукти. Разбрахте ли? Така слабостта става сила. Или както пише на сградата на Народното събрание “Съединението прави силата!”. Нищо че за тях е куха фраза, за нас може да стане успешно бъдеще!

Светозар Гледачев, финансов анализатор /препратена от читател/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *