Д-р Хърсев: диагнозата е „години стагнация“

„Абсолютно вярно, че са „изтекли” пари, за сумата не съм сигурен. Това е резултат от намалението на минималните задължителни резерви, които търговските банки държат в БНБ. Тези пари бяха блокирани, но с цел да облекчи кредитирането. Съвършено правилно централната банка намали техния размер. В момента, в който си получиха парите, чуждестранните банки си ги прибраха. Те са си техни“.

Това казва пред вестник „Новинар“ банковият експерт Емил Хърсев, който е бил подуправител на БНБ и член на бордовете на няколко банкови институции в отговор на въпрос дали е истина, че „са изтекли над 230 млн. евро от началото на годината от клоновете на чуждестранните банки у нас“. „През последните години, кой ги вкарваше тези пари в България? Откъде идваха тия директни чуждестранни инвестиции, целият този приток по платежния баланс? Така че, техни са си тези пари! Нищо лошо не виждам в това да си ги приберат вкъщи“, казва още Хърсев. Според него в момента „кредитирането вече не трябва да се ограничава, а да се нормализира“. „Лихвите ще растат. По цял свят с кредитирането е трудно. Не се реализират проекти с изключение на тези, които имат възвръщаемост над нормативната, зададена от увеличените лихви. Който може – работи, който не може – не работи. Това е ситуацията. Пазарната икономика в никой случай не е добродетелната дружинка. Връщаме се на онова положение, добре познато ни от 1997-2000 г.“, подчертава Хърсев и добавя: От никъде не следва, че някой е длъжен да ни дава кредити. Съответно се свиваме в рамките на това, което имаме като производство, като налични пари. Колкото произвеждаме, толкова изяждаме. Кредитът е възможност да потребяваш повече днес срещу задължение да върнеш утре. Сега при ограничен кредит стигаме до рамките на това, което ни е възможно.
Емил Хърсев казва, че „експортните ни пазари са в криза“. „Няма как да се изнася, цените падат и по тази причина не работят оловноцинкови заводи, металургични заводи. Те просто не могат да се вместят в сегашната цена. Сега и нефтени кладенци затварят, защото цената на петрола в момента не покрива цената на добива, там, където разходите са значителни. Спира се разкриването на нови кладенци. Това е то глобалната криза“, подчертава той.
Според него „абсолютно никой на света не знае“ къде е дъното на кризата. „Когато го минем, три месеца по-късно ще знаем, че сме го стигнали. Обикновено тримесечен е периодът, в който става ясно какво се е случило. Но да минем дъното не означава, че автоматично ще се оттласнем нагоре. След това обикновено следва дълга, продължителна и мъчителна стабилизация, която трае обикновено няколко години. Тази фаза на кризата се нарича „стагнация”. Следва фазата „подем”: До периода докато се възстанови предкризисното ниво на производство и потребление“, подчерта Емил Хърсев.
Източници: БГНЕС
Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *