Д. Филипова: Трябва пълна промяна на Закона за ЧСИ

Частните съдебни изпълнители /ЧСИ/ с оглед на това, че законът им дава възможност да събират вземанията съвсем безконтролно, често извършват редица злоупотреби с правата на длъжниците.

Това заяви пред БГНЕС Десислава Филипова, председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и защита правата на човека“.

Ето и пълният текст на интервюто:

От страна на гражданските организации какво предприехте срещу тези прекалено широки права, дадени от закона на частните съдия-изпълнители, които по тяхна статистика се оказа, че са прибрали несъразмерно много пари от делата по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците на банки и други финансови институции?

Десислава Филипова: Не само по тези дела, във всяко едно съдебно производство, приключило с влязло в сила решение, за разлика от това производство по чл. 417 от ГПК, кредиторът се снабдява с изпълнителен титул и образува изпълнително дело и оттук нататък той има възможността да се обърне към държавен или към частен съдия-изпълнител.

Това, което ние констатираме е, че когато кредиторът се е обърнал към частен съдебен изпълнител, тъй като по нашия Гражданско-процесуален кодекс той има изключително широки правомощия, може да събира вземанията съвсем безконтролно и често те просто извършват редица злоупотреби с правата на длъжниците, които нямат възможност да се защитят в рамките на това производство. Длъжникът има съвсем лимитиран кръг от права за разлика от частните съдебни изпълнители.

Какви злоупотреби извършват частните съдебни изпълнители?

Десислава Филипова: Най-различни нарушения констатираме. Едно от най-честите нарушения е в малкото случаи, в които длъжниците имат право да се обърнат към съда и да потърсят съдебна защита, частните съдебни изпълнители не администрират, не изпращат жалби, поради което има много случаи да бъдат разпродавани жилища, които по закон са несеквестируеми, т.е. са непродаваеми.

Много често идентифицираме и следното нарушение: произволно начисляване на такси. Давам един пример – жилище, което е несеквестируемо, въпреки това частният съдебен изпълнител го възбранява, за което събира такса, впоследствие вдига възбраната, за което отново събира такса.

Друг проблем, който е създаден със самото законодателство, е, че има несъразмерност между действията на частните съдебни изпълнители и размера на дълга. Т.е. за един дълг в размер на 50 лв., частният съдебен изпълнител може да продаде и скъп недвижим имот.

Основните проблеми са именно в несъразмерността между действията и събраното вземане и между таксите и размера на дълга. Т.е. един дълг в размер на 50 лв. с всичките такси на частните съдебни изпълнители, още повече с тази възможност, която споменах – неправомерно да се начисляват такси, нараства с таксите до 500-600, 1000 лв.

Това е невероятно, че за 2011, 2012, 2013 г. те са прибрали от такси 190 млн. лв.Това е невероятно като сума на фона на това какво са взели като такси държавните съдебни изпълнители. Кажете ми за това дело, което нашумя, кой го води, срещу кого и на какъв етап е?

Десислава Филипова: Камарата на частните съдебни изпълнители е образувала дело пред Върховен административен съд. Обжалва се Постановление на Министерски съвет – 215 от тази година, с което отпадна таксата, дължима от длъжниците, когато изпълнят задължението си в срока за доброволно изпълнение. Ако длъжникът плати в 14-дневния срок, даден му по закон да изпълни доброволно, след като е образувано изпълнително дело, по силата на това постановление той не би следвало да заплаща такса по точка 26 от тарифата на частните съдебни изпълнители, представляваща печалба, т.е. не цена за реално извършена услуга от тях, защото те събират такива прости такси за всяко едно действие, което се е извършило. За 100 лв. дългът набъбва около 1000 лв.

Част от частните съдебни изпълнители злоупотребяват, като търсят поводи да надписват такси на длъжниците. И когато един човек е с малка заплата, когато е с дълг 50 лв. и дългът е набъбнал до 1000 лв. за какво иде реч…

В момента се очаква гледане на делото по същество на 21 октомври. Междувременно камарата е депозирала искане изпълнението на постановлението да бъде спряно. Върховният административен съд се произнесе, че се спира това постановление до разглеждането по същество на гражданските организации. Визирам Гражданския контрол, както и фондацията, която аз представлявам – Център за европейска интеграция на България, защита правата на човека депозирахме молба да встъпим по делото на страната на Министерски съвет, за да извършим необходимите действия за процесуална защита на длъжниците.

Но това, което аз искам да подчертая, е, че оставането в сила на това постановление е в интерес не само на длъжниците. То е в интерес и на кредиторите, тъй като кредиторът би взимал по-бързо своите вземания, ако длъжникът има стимула да изпълни в срока за доброволно изпълнение. Отпадне ли този стимул, той до този момент така и така не е плащал, ще продължи да не изпълнява дълга си и ще продължат способите за принудително изпълнение да протичат както досега, т.е. да се събира този дълг по-бавно.

Има много силна социална реакция срещу дейността на частните съдебни изпълнители. Вие сама казахте, че те имат несъразмерно широки права спрямо други институции в съдебната система. Смятате ли, че радикално трябва да се промени Законът за частните съдебни изпълнители.

Десислава Филипова: Изцяло трябва да има реформа на законодателството, цялостна промяна, не просто козметични промени.