Евентуално споразумение за климата ще струва трилиони

Джон Брадър

Евентуално споразумение на климатичния форум в Копенхаген ще доведе до дълбоки промени в енергийното производство и начина ни на живот, до мащабни изменения в земеделието и лесовъдството, както и до възникване на сложни нови пазари за кредити, позволяващи емитирането на определено количество парникови газове.
Колко точно ще струва всичко това?
Краткият отговор е трилиони долари в следващите няколко десетилетия. Това е значителна сума, но и относително малка част от общото икономическо производство в света. Само в сферата на енергийната инфраструктура целите, които се очаква да бъдат формулирани в следващите няколко дни от делегатите на организираната от ООН климатична конференция, ще струват повече от $10 трлн. в допълнителни инвестиции за периода 2010-2030 г., сочат последните изчисления на Международната агенция за енергията (МАЕ).
Колкото и страшно да звучи тази сума, МАЕ казва, че разходите ще нарастват относително бавно и до голяма степен ще бъдат компенсирани от икономическите ползи под формата на нови работни места, подобрен начин на живот, по-сигурни енергийни доставки и занижена опасност от климатична катастрофа. По-голяма част от инвестициите ще дойдат от частния сектор, твърди агенцията.
„Хората често питат за разходите“, казва Кевин Паркър, шеф на звеното на Deutsche Bank за управление на активи, който следи климатичните политики за банката. „Повечето от сочените числа обаче не вземат предвид мерките за съхранение и ефективно използване на енергията, които са леснодостъпни. Освен това не се разглежда цената на бездействието, а именно изчезването на човешката раса“, продължава Паркър.
Каквито и да са ефектите от глобалното затопляне (повечето научни прогнози не са толкова апокалиптични), има различни оценки и за икономическите последици от неспособността да се вземат мерки по проблема, като някои от тях са доста високи.

Скромен фонд от около $10 млрд. годишно

Индустриализираните страни предложиха сравнително скромен фонд от около $10 млрд. годишно за следващите три-четири години, който ще помогне на по-бедните страни да се адаптират. Дори тази мярка продължава да е обект на спорове коя страна колко да внесе, какъв орган да следи изразходването на средствата и по какви критерии да се определят проектите, подлежащи на финансиране.
Говорителят на Барак Обама заяви миналата седмица, че американският президент подкрепя краткосрочния фонд за подпомагане на развиващите се страни, а САЩ ще платят „своя дял“. В редица многостранни инициативи страната покрива от една четвърт до една трета от сметката.
Обама ще пристигне в Копенхаген на 18 декември за последния ден от срещата – знак, че Белият дом вярва във възможността за постигане на мащабно споразумение, в т. ч. сделки по някои от по-щекотливите финансови аспекти.
„Колко пари трябва да извадят развитите страни, за да привлекат развиващите се в разговора? Именно този въпрос се поставя в Копенхаген“, казва Робърт Стейвинс, ръководител на катедрата за екологична икономика в Харвардския университет.
Стейвинс казва, че повечето от средствата ще трябва да дойдат от частния сектор, тъй като е „немислимо“ правителствата на богатите държави да предоставят адекватно финансиране, а и частните предприятия харчат пари много по-ефективно.
Климатичният и енергиен законопроект, приет от Камарата на представителите през юни, заделя грубо $8 млрд. годишно за подпомагане на развиващите се страни до 2030 г., казва Стейвинс. Тази сума според него представлява горната граница на държавната финансова помощ от САЩ.
Гледната точка на развиващия се свят, разбира се, е доста различна.
Алваро Уманя Кесада, ръководител на делегацията на Коста Рика, заяви, че за развиващите се страни е важно да разполагат с ранни ресурси и предвидим приток от дългосрочно финансиране. Според него обсъжданите в момента средства от $10 млрд. в т. нар. начално финансиране са адекватни, но трябва да се покачат до около $80 млрд. и да достигнат $150 млрд. до 2020 г.
„Това не е кой знае колко в сравнение с размера на световната икономика или спасителните операции по време на финансовата криза – посочва Кесада. – Има сериозна нужда от приспособяване, като малките островни нации са изложени на истински риск. Част от тях ще изчезнат при следващото тежко метеорологично събитие.“

Глобален пазар за въглеродни кредити

Европейският съюз подкрепи фонд с този размер, но САЩ остават уклончиви. Администрацията на Обама поиска финансиране в сферата на климатичните промени от $1,2 млрд. в бюджета за 2010 г., което е доста под обсъжданите в Копенхаген нужди. Представителите на Белия дом казват, че в следващите години ще потърсят повече пари за международните климатични програми.
Може би най-подробният анализ на финансовите изисквания в евентуално споразумение идва от Project Catalyst, инициатива на ЕС и ClimateWorks. Работата на изследователския екип помогна за оформяне на преговорите в Копенхаген. Той изчислява, че грубо $100 млрд. ще са необходими до 2020 г. за финансиране на програмите за борба с климатичните промени в развиващия се свят. Около половината могат да дойдат от растящия глобален пазар за въглеродни кредити по системата за ограничаване на емисиите, който ще е на стойност $2 трлн. годишно до 2020 г.
Подобна система вече функционира в Европа и се обмисля в американския Конгрес. Тя поставя таван на емисиите въглероден диоксид за дадена държава или индустрия и позволява търгуването на разрешителни за замърсяване в рамките на ограничението. Общият лимит за емисиите става все по-малък, което повишава цената на разрешителните и създава доста голям пазар за въглеродни кредити.
Страните ще дават част от въглеродните разрешителни директно на енергийни и екологични програми в развиващия се свят, а средства ще дойдат и от сравнително малката такса по всяка транзакция. Други $10 млрд.- $20 млрд. ще дойдат от акцизите върху горивата, използвани в авиацията и сектора на корабните превози. Останалите около $25–35 млрд. ще са под формата на заеми и помощи от индустриализираните страни за по-бедните, разделени приблизително на три между САЩ, ЕС и Канада, Япония и Австралия.